О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 25.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр.дело № 2134/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. И.,гр.С., чрез процесуалния му представител адвокат М. К., срещу въззивно решение № 5 от 06.01.2017г. по гр. дело № 795/2016г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е: при наличието на спор между страните относно законността на сграда, която е предмет на дело за делба, длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на законността или търпимостта на сградата – предмет на иска за делба. Твърди се противоречие с решение № 109/08.04.2014г. по гр.д. № 7365/2013г., ВКС, І г.о. Вторият въпрос е: достатъчно ли е наличието на одобрен архитектурен проект, при липса на доказателства, че е имало издадено разрешение за строеж, за да се приеме, че даден строеж е законно построен. Твърди се противоречие с решение № 1093/09.03.2010г. по гр.д. № 3902/2007г., ВКС, І г.о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се обосновава с въпроса: в правомощията на въззивния съд ли е да приеме, че новата жилищна сграда с площ от 98 кв.м. и гараж със склад са били предмет на сделката по нотариален акт № 137/2007г., след като не са изрично описани нито като вид на строежа, нито с квадратура, нито по местоположение и изводът на съда се базира само на описанието, съдържащо се в нотариалния акт „заедно с всички подобрения върху земята“, без да са представени доказателства, с които прехвърлителят да се легитимира като собственик. Сочи се противоречие с определение от 23.05.2008г. по в.ч.гр.д. № 207/2008г. на Хасковски окръжен съд. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се обосновава с въпроса: на кого следва да се възложи доказателствената тежест за наличие на разрешение за строеж; доказаният факт на липсващ архив за определен период от време достатъчен ли е да се приеме, че е имало издадено разрешение за строеж и че сградата е законно построена.
Ответникът по касационната жалба А. С. А.,гр.С., чрез процесуалния си представител адвокат Г. Н., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 85/10.06.2016 г. по гр. д. № 439/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов е допусната делба на дворно място, представляващо УПИ 53-V в кв. 12 по ПУП на [населено място], [община] между А. С. А. при квота 2/3 ид. ч. и Б. С. И. при квота 1/3 ид. ч., както и делба на находящите се в дворното място къща, гараж от две помещения и външна тоалетна при 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите, като искът за допускане на делба на второстепенна постройка, находяща се в дворното място, е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта относно квотите на съделителите А. С. А. и Б. С. И. върху допуснатите до делба едноетажна къща от 98 кв.м., гараж с две помещения и външна тоалетна, находящи се в дворно място, съставляващо УПИ V-53 в кв. 12 по плана на [населено място], [община], и е постановено друго, с което са определени правата в съсобствеността както следва – 5/6 ид.ч. за А. С. А. и 1/6 ид.ч. за Б. С. И..
Въззивният съд е приел, че съделителите са съсобственици не само на дворното място и на гаража, но и на построената в имота едноетажна жилищна сграда. Изводите са направени след анализ на приетите доказателства : одобрен проект от 14.03.1966 г. от главния архитект на [община], „Дневник на одобрени проекти за [населено място], [населено място] и [населено място] от 1961 до 1972 г.“ в [община], в който е описан одобрен проект за „едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ V-53 в кв. 12 по плана на [населено място], на името на С. А. И.. Направен е извод,че сградата е законно построена и следва да бъде допусната до делба самостоятелно. Законността на сградата е установена и от издаденото удостоверение за заварен строеж № 94-З-651/24.03.2016 г. от главния архитект на [община]. При определяне на правата в съсобствеността е взето предвид обстоятелството, че изграждането на едноетажната къща през време на брака е довело до възникване на СИО, като съпругът – несобственик на терена е придобил съответна част от построеното. След смъртта на С. А. И. съпругата му като собственик на 4/6 ид.ч. от законно построената къща се е разпоредила с тях в полза на сина си А. С. А., вследствие на което и на основание наследяване последният е станал собственик на 5/6 ид.ч. от едноетажната къща, находяща се в имота. Едноетажната жилищна сграда е допусната до делба при квоти: 5/6 ид.ч. за А. С. А. и 1/6 ид.ч. за Б. С. И.. Относно намиращите се в имота външна тоалетна и гараж, съдът е установил, че за изградения в имота гараж е одобрен проект от 03.10.1985 г. от главния архитект на [община] и е законно построен. Изградените ведно с гаража две помещения, са построени в повече, поради което представляват незаконно строителство. Същите обаче нямат самостоятелно значение, поради което следва да се допуснат до делба ведно с главната вещ към която са прикрепени. Относно външната тоалетна в имота е прието, че е второстепенна постройка, предназначена да обслужва жилищната сграда в имота и представлява принадлежност към сградата по смисъла на чл. 98 ЗС. Относно дворното място е прието, че не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което делбата му е допустима по определените в първоинстанционното решение квоти: 2/3 ид.ч. за А. С. А. и 1/3 ид.ч. за Б. С. И..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Поставеният от касатора първи въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. С решение № 109/2014г. по гр.д. № 7365/2013г., ВКС, І г.о. се приема, че нормите на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и §16 от ПР на ЗУТ /строежи, които са незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка, а незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи/ са императивни и по предявен иск за делба на сгради съдът е длъжен да ги приложи. Посоченото решение е неотносимо. След преценка на доказателствата и заключението на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е направил извод, че изграждането на сградата е съобразно одобрен архитектурен проект от 14.03.1966г. – т.е. за сградата има строителни книжа и е законен строеж. В тази връзка са изследвани всички представени по делото доказателства – одобрен архитектурен проект от 14.03.1966г., удостоверение за заварен строеж № 94-З-651/24.03.2016г. от главния архитект на [община], както и обстоятелствата, че за периода 1960-1970г. липсва част от архива за [населено място] и опис на издадените разрешения за строеж за селото за 1966г., и че в „Дневника на одобрени проекти за [населено място], [населено място] и [населено място] от 1961 до 1972г.“ в [община] е описан одобрен проект за „едноетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ V-53 в кв. 12 по плана на [населено място].
Не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос. Въпросът е неотносим с оглед решаващите изводи на съда. Въззивният съд не е приел, че само наличието на одобрен архитектурен проект е достатъчно, за да се направи извод, че жилищната сграда е законно построена. Законността й е установена въз основа на всички доказателства по делото, включително и представеното удостоверение за заварен строеж. Одобреният архитектурен проект е само част от строителните книжа за сградата. Като е констатирал, че сградата е построена в съответствие с наличните строителни книжа, съдът е приел, че сградата е законна и не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ, поради което цитираната съдебна практика е неотносима.
Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно третия въпрос. Този въпрос касае преценката на доказателствата и съществото на спора, съответно обосноваността на изводите на съда и затова не може да послужи като правен въпрос по смисъла на посоченото ТР № 1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, обосноваващ прилагане основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това посоченото определение на Хасковски окръжен съд от 23.05.2008г. по в.ч.гр.д. № 207/2008г. е неотносимо, тъй като засяга обжалване отказ на съдията по вписванията да впише нотариален акт за покупко-продажба и преценката, която извършва съдията по вписване, поради което е неотносима за настоящия случай. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска и на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Последният въпрос – на кого следва да се възложи доказателствената тежест за наличие на разрешение за строеж; доказаният факт на липсващ архив за определен период от време достатъчен ли е да се приеме, че е имало издадено разрешение за строеж и че сградата е законно построена, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпросът, разрешен в обжалваното решение следва да е от значение за точното прилагане на закона или а развитието на правото. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г., ОСГТК, ВКС, т.4/. В случая касаторът не сочи коя е неясната правна норма, която се нуждае от тълкуване или по която липсва съдебна практика или същата се нуждае от актуализиране. Освен това въззивният съд не е направил извод, че приема определени факти за неосъществили се поради неизпълнена от касатора доказателствена тежест, а преценка на доказателставта в тяхната съвкупност е приел за доказана законностт на строежа.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящето производство, поради това, че няма доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 06.01.2017г. по гр. дело № 795/2016г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: