О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.506
гр. София, .27.11..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 432 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на П. И. А. от гр. В., чрез пълномощника му адвокат Г. Ц. , против разпореждането от 12.11.2008 год. по гр. д. № 156/2008 год. на М. окръжен съд, с което е върната предходната му касационна жалба против определението на въззивния съд от 26.05.2008 год. по същото дело, с което е оставено в сила първоинстанционното определение за прекратяване на производството.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че въззивният съд няма правомощие да преценява допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение поради обжалваемия интерес, както и е допуснал нарушение на процесуалния закон. Моли за отмяна на разпореждането.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, същата е в срока по чл. 275 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената от П. А. частна касационна жалба против въззивното определение от 26.05.2008 год., окръжният съд е приел, че същата е недопустима, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваемият интерес е под 1 000 лв., видно от удостоверението за данъчната оценка на имота, предмет на ревандикационния иск.
Изводът е правилен.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липсата на правомощие на въззивния съд да проверява редовността на подадената частна касационна жалба против неговото въззивно определение. Според чл. 286, ал. 1 ГПК въззивният съд връща касационната жалба в предвидените в него хипотези, една от които е тази по т. 3 – въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. С това правомощие въззивният съд разполага и по отношение на частната касационна жалба, съгласно препращащата разпоредба на чл. 278, ал. 4 ГПК, предвиждаща съответно приложение на правилата за обжалване на решенията в производството по частните жалби, доколкото в раздела за обжалване на определенията няма особени правила. Извън това, налице е и изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Поради това и въззивният съд в съответствие с правомощията си е направил проверка за допустимостта на подадената против въззивното му определение частна касационна жалба и правилно, въз основа на обжалваемия интерес е приел, че то не подлежи на касационно обжалване.
Разпоредбата относно обжалваемия интерес се отнася за всички дела, т. е. включени са освен паричните, и всички оценяеми искове. Неоснователен е доводът в частната жалба, че предявеният иск не е с паричен интерес, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК искът за собственост има цена, определена от данъчната оценка на имота или ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая имотът има данъчна оценка, която е определяща за обжалваемия интерес по делото, и която е под 1 000 лв. Законът не предвижда други критерии за определяне на понятието обжалваем интерес, вкл. и субективни такива, а твърдението за пазарна цена на имота над определената данъчна оценка е недоказано. Поради това и правилно въззивният съд е заключил, че с оглед обжалваемия интерес под 1 000 лв. определението му от 26.05.2008 год. не подлежи на касационно обжалване по силата на закона и правилно е върнал подадената срещу него частна касационна жалба. Ето защо и обжалваното разпореждане следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 12.11.2008 год. по гр. д. № 156/2008 год. на М. окръжен съд, с което е върната подадената от П. И. А., чрез адв. Г. Ц. , частна касационна жалба вх. № А* от 12.06.2008 год. против определението от 26.05.2008 год. по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.