О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София 20.11.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 474 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от вх. № 8873/18.09.2012 г. от ищеца К. И. Б. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 16.08.2012 по гр.дело № 1519/2012 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационна частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. против определение № 1059/11.05.2012 г. по ч. гр. дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното разпореждане – незаконосъобразност и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса по посочената касационна частна жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
За да остави без уважение молбата на жалбоподателя К. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационна частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. Софийският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК. Прието е с оглед размера на дължимата държавна такса от 15 лв. по подадената частна жалба, че жалбоподателят не следва да бъде освободен от задължението да я внесе.
Изводите на съда са неправилни.
С определение № 1059/11.05.2012 г. по гр.дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 40950/12.04.2012 г., с която е поискана отмяна на определение на Софийски градски съд от 16.03.2012 г. по гр.дело № 13010/2011 г., с което на К. Б. – ищец пред първата инстанция е наложена глоба в размер на 1200 лв. и е прекратено производството по делото. Съдът е постановил същото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по молбата за отмяна на глобата, наложена с определение от 16.03.2012 г. по реда на чл.92,ал.2 ГПК.
Срещу постановеното определение К. И. Б. е подал частна касационна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. С разпореждане от 26.07.2012 г. съдът е оставил частната жалба без движение до представяне на преписи от същата и документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., съответно до приподписване на жалбата от адвокат.
С молба вх. № 8116/13.08.2012 г., обозначена от К. Б. като жалба същият е поискал да бъде освободен от внасяне на такса по частната жалба в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, както и да му се предостави правна помощ за приподписване на жалбата от адвокат. В молбата е заявил изрично, че представената декларация по образец за освобождаване от такси и разноски по делото е актуална и понастоящем.
Видно от приложената на л.24 от делото декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83,ал.2 ГПК, както и от приложената такава към настоящата касационна частна жалба жалбоподателят няма недвижимо имущество, разведен е, търговското дружество [фирма], на което е едноличен собственик на капитала не осъществява търговска дейност, а като [фирма] е в производство по несъстоятелност. Установява се, че жалбоподателят няма влогове на негово име, не получава доходи от трудово възнаграждение, нито от наеми, рента или аренда на земеделски земи, няма МПС. Единственият деклариран доход е в размер на сумата 100 евро месечно, изплащана от неговия син С. Б..
Като взема предвид посочените факти съдът намира, че е налице хипотезата на чл.83,ал.2 ГПК – жалбоподателят К. Б. няма достатъчно средства за да заплати държавната такса по подадената частна касационна жалба. Този извод съдът направи, като взе предвид доходите на жалбоподателя, имущественото му състояние, семейното положение, трудовата заетост и възрастта. С оглед на това съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени, а жалбоподателят К. Б. да се освободи от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по касационна частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. против определение № 1059/11.05.2012 г. по ч. гр. дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд. Делото следва да се върне на същия съд за администриране на подадената частна жалба и за произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, формулирано в молба с вх. № 8116/13.08.2012 г. , обозначена като жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане от 16.08.2012 г., постановено по ч.гр.дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя К. И. Б. за освобождаване от задължението да внесе дължимата държавна такса по касационна частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. против определение № 1059/11.05.2012 г. по ч.гр.дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд и вместо отменената част постановява
Освобождава К. И. Б. от [населено място],[жк], ул.506, № 6 от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по касационна частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. против определение № 1059/11.05.2012 г. по ч.гр.дело № 1519/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на частна жалба вх. № 5715/08.06.2012 г. и за произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: