О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 21.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 524 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №198,постановено на 04.06.2012г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№415/2012г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1617/20.01.2012г.,подадена от В. Й. А. против въззивно решение № 1797 от 19.12.2011г. по гр.д.№2375/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от В. Й. А. с оплаквания,че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид справедливата пазарна стойност на имота,а не размерът на данъчната оценка,която е крайно ниска и не се отразява на стойността на имота.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от В. Й. А. касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд,постановено на 19.12.2011г. по гр.д.№2375/2011г., следва да бъде оставена без разглеждане ,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната цена на имота. Разпоредбата на чл.69 ГПК установява процесуалните правила,въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда,че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава-пазарната цена на вещното право. В случая,видно от удостоверение №[ЕГН]/28.10.2010г.,издадено от [община] /лист 11 от гр.д.№1813/2010г. на Асеновградския районен съд/ данъчната оценка на целия имот,представляващ земеделска земя-овощна градина,ПИ №* по кад.карта на [населено място] с обща площ от 1590кв.м. е в размер на 74.70лв.,а заявената за защита част от имота е с площ 270кв.м. Налице е данъчна оценка за процесния имот,с оглед на което следва да се приеме,че пазарната цена на вещното право не може да послужи за определяне цената на иска. Още повече,че данъчната оценка е била представена с исковата молба и посочената в нея стойност не е била оспорена от В. Й. А. до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК,както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №198/04.06.2012г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№415/2012г.
Председател:
Членове: