О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.533
гр. София, .01.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 271 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 727 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 387/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 108 от 9.01.2008 год. по гр. д. № 1233/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. И. Б. и З. И. Д. против ОбСЗГ – А. и Община А. иск за признаване правото им като наследниците на И. Б. Е. на възстановяване собствеността върху нива от 1.479 дка в м. „С” в землището на с. С., Варненска област, при описаните съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците, чрез пълномощника им адв. Д. Ж. , с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на липса на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с оглед необжалваемостта на въззивните решения по отменения ГПК, а „създаването на нова такава ще е от значение за развитието на правото”.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен от въззивния съд, тъй като не са представени писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния земеделски имот. Съдът се е позовал на изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 13/2007 год. и пар. 30 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, предвиждащ приключване на производството по новия ред. С оглед липсата на представени писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателя към момента на образуване на стопанството, съдът направил извод за неоснователност на предявения иск. Приел, че представената декларация за притежавани непокрити имоти е на името на неговия наследодател /който е починал през 1965 год./, отделно не представлява писмено доказателство по смисъла на закона за установяване правото на собственост, още повече, че в същата имотът не е и индивидуализиран, а събраните свидетелски показания не могат да се кредитират.
За да бъде допуснато касационно обжалване на решението законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящия случай касаторите не обосновават в изложението си нито едно от горните основания, същото е формално и не съдържа съображения, които да обусловят извод за допускане на касационното обжалване. Дори, с оглед оплакванията в касационната жалба да се изведе въпросът, обосновал извода на въззивния съд за неоснователонст на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като този относно допустимостта на свидетелските показания и писмената декларация за установяване правото на собственост в лицето на наследодателя, то не е налице поддържаното от касаторите негово значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като последното предполага произнасянето от съда да е свързано с тълкуване на неясна или непълна правна норма или съдът за първи път да се произнася по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, като в случая нито една от тези възможни хипотези не е налице. Оплакванията на касаторите представляват по същността си касационни основания за отмяна на неправилно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
В заключение, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 727 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 387/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от З. И. Д. и Т. И. Б. , чрез адвокат Д. Ж. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: