Определение №535 от по търг. дело №858/858 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 535
 
 
гр. София, 26.05.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА  РУСЕВА
                                                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 111/10г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. А. срещу въззивно решение № 95 от 16.10.09г., постановено по гр.д. № 116/09г. на Силистренския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение от 02.10.07г. по гр.д. № 131/07г. Силистренският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е обезсилил решение № 40 от 23.03.07г., постановено по гр.д. № 284/06г. на Д. районен съд в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода 09.10.03г.- 09.10.06г. Със същото решение въззивният съд е отменил частично решението на районния съд и вместо него е осъдил Г. Н. М. да заплати на О. И. А. сумата 3458 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в същия имот, както и сумата 1280 лв., представляваща стойността на направени разходи за запазването на имота, ведно със законната лихва върху сумите, като претенциите за разликите до предявените размери съответно от 6 000 лв. и 3 000 лв. са отхвърлени (решението на районния съд е оставено в сила).
С решение № 272 от 13.05.09г. по гр.д. № 292/08г. на ВКС, І г.о. това въззивно решение е отменено в частта, с която Г. М. е осъдена да заплати на О. А. сумата 3 458 лв., със законната лихва, като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. В частта, с която е обезсилено решението на районния съд, въззивното решение е оставено в сила, а жалбата на Г. М. срещу решението в частта му, с която същата е осъдена да заплати на О. А. сумата 1280 лв., ведно със законната лихва, е оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционнто решение в частта, с която са отхвърлени исковете на О. И. А. против Г. Н. М. по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща извършени от него подобрения в недвижим имот, както и за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща необходими разноски за запазването на имота, ведно със законната лихва върху сумите. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г.
По делото е установено, че с нот.акт № 34/99г. Г. М. е придобила застроен с жилищна сграда урегулиран поземлен имот в гр. Д. по време на фактическо съжителство между страните, което е продължило до м.юли 2006г. През 1999г-2000г. О. А. е извършил в имота редица ремонтни работи, част от които представляват подобрения. За да отхвърли предявените от него претенции решаващият съд е приел, че те са погасени по давност, тъй като искът е предявен на 20.06.06г. след изтичането на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. По отношение на сумата 1080 лв. е прието, че не е допустимо по направено възражение за прихващане, както е в настоящия случай, съдът да се произнася с отделен диспозитив.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за момента, от който тече погасителната давност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/79г. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е налице произнасяне по въпроса за приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД и по други въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта му, с която е отхвърлен първият иск за заплащане стойността на подобренията в размер на 3 458 лв., ведно със законната лихва, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай във връзка с първия поставен въпрос липсва противоречие между обжалваното решение и дадените в ППВС № 1/79, т.7 задължителни разяснения във връзка с момента, от който започва да тече погасителната давност за вземанията, произтичащи от различните фактически състави на неоснователно обогатяване, тъй като и с него е прието, че при общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, в която хипотеза попада разглежданият случай, погасителната давност започва да тече от момента на получаване на престацията, както е приел и въззивният съд.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, които в други влезли в сила решения е решен по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, още повече, че такива решения не са и представени от него.
Третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, нито е изложил някакви доводи във връзка с посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, още повече, че по приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД съществува богата съдебна практика, както задължителна, така и незадължителна, която не се налага да бъде променяна.
Независимо от казаното, с оглед съществуващата в случая вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта му, с която първият иск за заплащане на подобренията в имота е бил отхвърлен за разликата от 3 458 лв. до 6 000 лв., а вторият е отхвърлен изцяло, ведно със законната лихва върху сумите, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в тези части съгласно дадените в ТР 1/09г., т.1 на ОСГТК задължителни разяснения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 16.10.09г., постановено по гр.д. № 116/09г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която решение № 40 от 23.03.07г., постановено по гр.д. № 284/06г. на Д. районен съд е оставено в сила в частта му, с която искът на О. И. А. против Г. Н. М. по чл. 59 ЗЗД за заплащане стойността на извършени подобрения в недвижим имот е отхвърлен за разликата от 3 458 лв. до 6 000 лв. и в частта му, с която искът за заплащане на необходимите разноски за запазването на имота е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г.
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 16.10.09г., постановено по гр.д. № 116/09г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на О. И. А. против Г. Н. М. по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 458 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в недвижим имот, ведно със законната лихва.
У к а з в а на касатора в седемдневен срок от съобщението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 132, 44 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят вносния документ, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар