О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 501/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 656 от 06.01.09г., постановено по гр.д. № 928/08г., на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила решение № 39 от 07.05.08г. по т.д. № 14/08г. на С. окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ЗК”Ж”, с. Н., Сливенска област искове против “П. и. б., АД, гр. С. и Л. И. В. за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща стойността на колесен трактор К 701 с рег. № С* П. е, че движимата вещ е била собственост на ищеца и е била предоставена в залог, учреден в полза на първия ответник през 1999г. във връзка с отпуснат от него кредит. Към м.10.2000г. ищецът е преустановил погасяването на кредита, като не е изпълнявал задължението си за отговорно пазене на заложената вещ и към този момент тракторът е бил разглобен на части, които са били разпилени в незаграден и неохраняем стопански двор, собственост на ищеца, а по-късно агрегатите и частите от него били извозени от неизвестни лица и понастоящем тяхното местонахождение не е известно. При тези фактически данни и с оглед липсата на данни отнемането на вещта да е станало от служители на първия ответник, респ. от втория ответник и същите да са установили владение или държане върху тях предявените искове са приети за неоснователни.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ЗК”Ж” с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – приложима ли е разпоредбата на чл.143, ал.1 ГПК/отм./ относно постановление на прокуратурата по досъдебно производство, приложено като доказателство по гражданско дело с идентични страни и предмет, в обстоятелствената част на което е отразено признание на конкретни обстоятелства /действия/ от страна на ответника по гражданското производство, как следва да се преценява от гражданския съд признанието за извършване на определени действия, направено от ответника пред органите на досъдебното производство, наред с извършено пред съда оспорване на същото обстоятелство и върху кого лежи доказателствената тежест за оспорване на доказателства, събрани и приети по реда на НПК по досъдебно производство, предхождащо гражданскоправен спор между същите страни, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият съществен въпрос е разрешен по различен начин. В случая по поставените от касатора въпроси въззивният съд изобщо не се е произнесъл, поради което не би могло да се приеме, че в представените от него решения те са решени по друг начин (в Р №28 по гр.д. № 3114/97г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснени, дадени в досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти, а постановлението на прокурора по тези факти не е надлежно доказателство; Р № 72 по гр.д. № 2645/02г. на ВКС в същия смисъл, а решение от 18.04.00г. по гр.д. № 536/00г. на САС, 2 с-в, няма отношение към поставените въпроси) още повече, че постановление на прокуратурата и обяснения на втория ответник по досъдебно производство липсват като доказателства по настоящото дело (приложеното първоначално като доказателство сл.д. № 41/02г. е било върнато от първоинстанционния съд на районната прокуратура още на 20.02.08г.по нейно искане) .
Д. релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по даден съществен въпрос или изоставяне на неправилна такава, с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице, доколкото релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът.
С оглед изложеното подадената от ЗК”Ж” касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 656 от 06.01.09г., постановено по гр.д. № 928/08г., на Пловдивския апелативен съд. ЗК”Ж”
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: