О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.537
гр. София,18.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 473/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Ц. С. К., чрез адв. Д. К. , против въззивното определение от 10.09.2009 год. по ч. гр. д. № 266/2009 год. на Габровския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение частната й жалба срещу протоколното определение от 28.05.2009 год. по гр. д. № 478/2008 год. на С. районен съд, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството пред този съд и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване възражението за неподсъдност на делото пред С. районен съд и изпращането му на Софийски районен съд.
Ищецът не е взел становище по частната жалба.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба против определение, с което не е уважено възражението за неподсъдност на делото. Жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в представеното писмено изложение, в което е повторено съдържанието на частната жалба. Въпреки твърдението за противоречие с практиката на съдилищата и значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част. На първо място, касаторката не е посочила кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, но дори и да се приеме, с оглед поддържаните оплаквания за нарушение на чл. 116 ГПК, че това е въпросът за местната подсъдност на иск за два имота, намиращи се в различни съдебни райони, то не е представена, нито посочена съдебна практика, в която въпросът да е решен по различен начин от приетото от въззивния съд. В обжалваното определение съдът е приел, че искът за делба на недвижимите имоти, намиращи се в гр. С. и в гр. С., е подсъден на първоинстанционния съд, избран от ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 116, във вр. с чл. 109 ГПК. В района на С. районен съд се намира един от имотите, предмет на иска за делба и възражението на ответницата, сега жалбоподател, е прието за неоснователно, като е цитирана и съдебна практика. Жалбоподателката, за да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да посочи влезли в сила съдебни актове, в които въпросът е решен противоречиво, което не е сторила. Налице е цитиране на закона, което не обосновава нито наличието на това основание за допускане на касационното обажлване, нито това по т. 3, тъй като липсват каквито и да било съображения в тази насока. Поддържаните оплаквания за нарушение на закона не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като то има за предмет наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, които не са налице по изложените съображения.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 508 от 10.09.2009 год. по ч. гр. д. № 266/2009 год. на Габровския окръжен съд в потвърдителната му част, по подадената от Ц. С. К., чрез адв. Д. К. , жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: