Определение №545 от 1.11.2012 по гр. дело №618/618 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 545
София 01.11 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №618/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат А. Т., срещу решение от 07.05.2012г. по гр. дело №11413/2011 г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени доводи за произнасяне в обжалваното решение в хипотезата на чл.280,ал.1, т.2 ГПК по следните правни въпроси : щом като постройката в имота не е била изключена при прехвърляне на идеална част от мястото, то същата по приращение е прехвърлена на приобретателя по сделката, владението върху вещта на надарения, страна по правна сделка, добросъвестно ли е след като вещта е получена на правно основание. Представени са решения на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 28.04.2011г. на Софийския районен съд по гр. дело №25545/2010г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на автомивка със застроена площ от 85 кв.м., ведно с изградения към нея сондажен кладенец, построена в УПИ І, кв.859а, м.”В. И. – север” по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съгласно през 2002г. по договор с нотариална заверка на подписите ищецът е закупил от [фирма], чийто правоприемник е ответникът, временна постройка – автомивка и изградения към нея сондажен кладенец с площ от 85 кв.м., построена в процесния УПИ І. Впоследствие по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №134/2004г. Й. П. и Х. П. са дарили на ищеца 1,884% ид.ч. от процесния УПИ І,целият с площ 5360 кв.м. В договора е посочено, че тази идеална част представлява ? ид.ч. от автомивка от 200кв.м., ? ид.ч. от правото на строеж на автомивка от 85 кв.м. и от друг търговски обект. С влязло в сила решение по гр.д.№11125/2005г., договорът, по силата на който [фирма] е продал на Й. П. ? от правото на строеж върху общински имот – УПИ І,кв.859а, по плана на м.В. И., е прогласен за нищожен на основание чл.26,ал.2, изр.1 ЗЗД. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, че праводателят на ищеца не му е прехвърлил процесната автомивка със сондажен кладенец нито с договора за дарение от 2004г.,нито с договора от 2002г. и той не може да се легитимира като собственик на имота на деривативно основание. Освен това автомивката е била изградена и действаща към 2002г. – преди договора за дарение на идеални части от правото на строеж по отношение на същата, т.е. правото на строеж вече е било реализирано. С договора от 2002г. също не е прехвърлено правото на собственост, тъй като се касае за недвижим имот и не е спазена нотариалната форма, която е за действителност. Не е налице правно основание по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС за твърдяното придобивно основание – давност. Не е доказано по делото осъществено владение върху процесната автомивка за период от 10 години до завеждане на иска.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Първият въпрос дали след като постройката в имота не е била изключена при прехвърляне на идеална част от мястото, то същата по приращение е била прехвърлена на приобретателя, не обуславя изхода на делото, тъй като решаващият извод е за това, че на ищеца не е прехвърлено право на собственост върху процесната автомивка,поради това че в договора за дарение е посочена идеална част от правото на строеж, което обаче е било вече реализирано. В тази връзка е зачетено и влязлото в сила решение, постановено между праводателя на ищеца и ответното дружество като е прието, че по силата на договора от 2001г. праводателят на ищеца не е станал собственик на ? ид.ч. от правото на строеж върху имота. Приложеното решение № №293/2000г. по гр.д.№1275/1999г., ІV г.о. според което щом като постройки в имота не са били изрично изключени при прехвърляне на дворното място, то по приращение са прехвърлени на приобретателя по сделката, не е относимо.То касае друга хипотеза – на прехвърляне правото на собственост върху един имот, заедно с етажите от построената в него сграда, без изрично посочване на стопанските постройки с обслужващ характер. В разглеждания случай основният правен извод е за това, че с процесните 1,884% ид.ч. от мястото, предмет на договора за дарение, на които според ищеца съответствала и ? ид.ч. от правото на строеж върху автомивката, не се прехвърля на ищеца нито правото на строеж върху автомивката, нито самата тя като самостоятелен обект на собственост. По втория въпрос за придобивната давност също не следва да се допуска касационно обжалване. Изводите на въззивния съд не са в противоречие със соченото от касатора решение №1124/2002г. по гр.д.№1208/2001г. Това е така, защото той не е приел, че дарението на чужд имот е нищожна сделка, поради което и установеното владение върху такъв не добросъвестно, а че не е налице дарение на процесния обект на собственост – автомивка от една страна /а на ид.ч. от дворно място/, а от друга, че липсват предпоставките на чл.79,ал.2 ЗС за придобиване по давност – владение в период на 10 години, считано от сключения не в предписаната от закона форма договор от 2002г. Останалите доводи за необоснованост на обжалваното решение, както и фактическите въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на делото на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.05.2012г. по гр. дело №11413/2011 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар