О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 07.07..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 573/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 719 от 16.01.09г., постановено по гр.д. № 787/08г., Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решение № 184 от 17.05.08г., постановено по гр.д. № 806/07г. на Г. районен съд, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на А. Д. У., че М. Д. В. и Велика Д. К. са собственици общо на 2/3 ид. части от урегулиран поземлен имот V-1667 в кв.24 по плана на гр. Г., с площ от 494 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и с което е отменен нот.акт № 17/72г. в частта му над 1/3 ид.част. Прието е, че процесният имот е бил собственост на А. Н. У. , който е починал през 1954г. и е оставил за свои наследници по закон страните по настоящото дело, които са деца на починалия през 1931г. негов син Д. У. , както и дъщерите си Г. У. и Я. З. През 1972г. последните са се отказали от наследството на своя баща А, а ищците М са се отказали от наследството на техния баща Д. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗН съдът е приел, че имотът е придобит по наследство от страните по делото и че ответникът не е придобил по давност наследствените части на сестрите си, тъй като при сънаследствен имот презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение и по делото не е установено по категоричен начин ответникът да е завладял частите на останалите наследници, отричайки техните права, и това ново отношение към вещта да е достигнало до тяхното знание.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Д. У. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса намира ли приложение презумпцията по чл.69 ЗС в отношенията между сънаследници, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроси във връзка с преценката на доказателствата, които са от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените в ППВС № 6/74г. задължителни разяснения, тъй като същото се отнася до отношенията между собственика и подобрителя на чужд имот, а не до поставения въпрос, и в него не е прието становището, че презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение и между сънаследници. Казаното се отнася и за ТР № 85/68г. на ОСГК на ВС, което се отнася до същия въпрос. Липсва противоречие и с представеното от касатора Р № 51 по гр.д. № 463/03г., тъй като и с него е прието, че сънаследникът е държател на частите на останалите сънаследници (продължава владението на своя наследодател, но в рамките на наследствената си част). Друга хипотеза е разгледана с Р № 567 по гр.д. № 71/02г. на ВКС, в което е прието, че посочената разпоредба намира приложение, но по отношение на преживяла съпруга, която е притежавала права върху имота само на собствено основание, а не и по наследство – чл.14, ал.7 СК от 1968г./отм./, вр. с чл.10, ал.1 ЗН. С оглед на това не би могло да се приеме, че между обжалваното и посочените решения съществува противоречие във връзка с решаването на поставения въпрос, доколкото в никое от тях не е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС намира приложение в отношенията между сънаследници.
Последното релевирано основание за допускане на такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, а само е цитиран законът и са направени общи оплаквания за неправилност на решението, по който ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от А. Д. У. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 719 от 16.01.09г., постановено по гр.д. № 787/08г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: