О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.549
гр. София,.21.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 442/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. Й. С. от гр. С. против въззивното определение от 22.01.2009 год. по ч. гр. д. № 123/2009 год. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила определението от 7.08.2008 год. по гр. д. № 9194/2008 год. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по иска, като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за разглеждане на предявения установителен иск за собственост.
Ответницата не е взела становище по жалбата.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателката е представила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като е посочила за процесуалноправен въпрос този за липсата на произнасяне на съда по един от предявените искове – установителния за правото на собственост на спорния имот.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателката иск по чл. 108 ЗС против Л. С. , приел, че с оглед изложените обстоятелства и заявеното искане спор между страните по делото не е налице. Жалбоподателката, ищца е поддържала, че имотът се владее от трето лице, а иска ответницата да бъде осъдена да й предаде владението му, поради което и предявеният иск е недопустим.
Изводът за недопустимост на исковото производство, образувано по предявения от жалбоподателката иск против ответницата Л, е обусловен от произнасянето по въпроса налице ли е правен спор, който да обоснове принадлежността на правото на иск. По този релевантен въпрос жалбоподателката не сочи наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а посочва като правен въпрос непроизнасянето от съда по един от предявените от нея искове – установителния иск за собственост. Действително, в исковата молба жалбоподателката, ищца е поддържала, че е собственик, заедно със съпруга си на описания апартамент, за който ответницата и нейния съпруг К са се снабдили с нотариален акт за собственост, представен по делото. Вярно е, че предявяването на иск от единия съпруг, е действие на обикновено управление относно общия имот, в какъвто смисъл е и представеното ТР № 91/74 год. на ОСГК на ВС, но този въпрос не е относим към направения от съда извод за недопустимост на производството. Ревандикационният иск, какъвто е предявеният от жалбоподателката, съгласно и направените от нея уточнения, включва и установяване на твърдяното право на собственост, но съображенията за извода в обжалваното определение са, че между страните по делото не е налице правен спор, подлежащ на разрешаване. При положение, че имотът се владее не от посочения ответник, то искането същият да предаде владението е в противоречие с изложените обстоятелства.
Поради това посоченият от жалбоподателката правен въпрос за задължението на съда да се произнесе по исковете при обективното им съединяване, не е такъв, по който има произнасяне в обжалваното определение, още по-малко е обусловил направените изводи. Поради това е и безпредметно да се преценяват останалите предпоставки по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 1* от 22.01.2009 год. по ч. гр. д. № 123/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от Д. Й. С., чрез адвокат Г, жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: