5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр. София,04.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 4717 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответницата В. В. А. срещу решение № 4222 от 13.06.2017г. по гр. дело № 14293/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Втори брачен въззивен състав, с което е обезсилено решение № III-83-118 от 07.08.2015г. по гр. дело № 41304/2014г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.128, ал.1 СК са определени мерки за лични отношения на дядото Г. Д. Я. /ищец/ с В. Н. Я., род. на 16. 07. 2012г., както следва: дядото има право да вижда и взима детето всяка трета събота на месеца от 17.00 часа до 20.00 часа, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд при задължителното участие на задължителния необходим другар – бащата на детето Н. Г. Я..
Касаторът-ответницата В. В. А. поддържа, че обжалваното въззивно решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за постановяване на решение по същество на спора. Моли да й бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторката релевира основания за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси, които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ “Налице ли е задължително другарство по отношение на ответниците при дела за определяне режим на лични отношения на дядото с малолетния/непълнолетния му внук?“; 2/ „Как следва въззивният съд да направи преценка за това дали решението е допустимо или не, когато порокът е неучастие на другар?“ и 3/ „Каква е правната стойност по делото на събрани пред въззивния съд доказателства с участието на всички задължителни необходими другари в случаите, в които въззивният съд връща делото на СРС за ново разглеждане при задължителното участие на задължителен необходим другар, и следва ли тези доказателства да се кредитират от съда, при положение, че са събрани с участието на всички страни?“.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Г. Д. Я. и Н. Г. Я. /неучаствал в производството задължителен другар на страната на ответницата/ не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по молба с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, т.е. същата е процесуално допустима. Не са налице обаче посочените от касаторката -ответница общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предмет на производството е молба за определяне на режим на лични отношения с правно основание чл. 128, ал. 1 СК от дядото на малолетното дете В. Н. Я., род. на 16. 07. 2012г., – Г. Д. Я.. По делото е установено и не се спори, че с влязло в сила бракоразводно решение, бракът между родителите на малолетния В. е прекратен със споразумение, като упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката – касаторката и е определен режим на лични отношения с бащата.
Въззивният съд е приел, че в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд с разпореждане от 30.07.2014г. указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът е посочил, че пасивно легитимиран по иска се явява и бащата на внука му – Н. Г. Я., като е посочил адрес за призоваването му, но въпреки това първоинстанционният съд не е конституирал Н. Г. Я. като страна в производството и на същия не са били връчвани съдебни книжа, призовки и съобщения. СГС е съобразил обстоятелството, че в проведеното на 07.04.2015г. съдебно заседание Н. Г. Я. е бил разпитан като свидетел, като до образуване на въззивното производство не е взел участие в друго процесуално качество в съдебното производство по делото.
Позовавайки се на задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 82/22.4.2014 г. по гр. д. № 859/2012г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение №135 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на ВКС, IV г. о., както и на разрешенията, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е намерил, че родителите на детето при искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, задължително трябва да участват в процеса, като се явяват задължителни необходими другари в производството по чл. 128, ал. 1 СК. Счел е, че в този случай участието им в процеса е условие за неговата допустимост, за тази процесуална предпоставка съдът следи служебно, а нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация обуславя приложението на чл. 129 от ГПК. СГС е приел, че, като се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, без да конституира задължителен другар, първоинстанционният съд е постановил едно процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар, по отношение на който производството следва да започне с връчване на препис от молбата по чл. 128, ал. 1 СК и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК.
Поставеният от касаторката правен въпрос, преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и изведен от горепосочените първи и втори въпроси от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, за вида другарство на двамата родители – ответници в производствата по чл. 128, ал. 1 СК и правните последици от неучастието на един от другарите досежно порока на съдебното решение /недопустимост или неправилност/, е от значение за изхода на конкретния правен спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК /приложимата редакция отпреди изменението в ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г./, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 82/22.4.2014 г. по гр. д. № 859/2012г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение №135 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на ВКС, IV г. о.. Според последната родителите на детето в производство по молба на дядо и/или баба за определяне на мерки за лични отношения с детето /чл. 128, ал. 1 СК/ са задължителни другари и участието и на двамата родители като ответници е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно. При нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация на двамата родители, съдът следва да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК, като ако задължителният другар е ответник, както в производството по чл. 128, ал. 1 СК, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Гореизложеното за правните последици от неучастие на задължителен другар по делото произтича от задължителното разрешение, дадено в т. 6 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. Цитираната по-горе задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в редакцията му отпреди изменението в ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г., е в съответствие с вложеното съдържание в правния термин „родителска отговорност“ по чл. 2, т. 7 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 от 27. 11. 2013г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, като съвкупност от всички права и задължени, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на съдебно решение, на закона или по силата на споразумение, пораждащо правни последици, включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето, последното право включващо и правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци съгласно решение на Съда на ЕС, първи състав, от 31. 05. 2018г. по дело С-337/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от ВКС. В мотивите на решението на Съда на ЕС, първи състав, от 31. 05. 2018г. по дело С-337/17 е посочено, че при определяне на право на лични отношения с дете на лице, различно от родител, следва да се следи за колизията между неговото право и това право, дадено на двамата родители /упражняващият родителските права и имащият право на лични отношения/, като се избягват конфликтни мерки и се съблюдава на първо място най – добрия интерес на детето.
Наличието на безпротиворечива задължителна практика на ВКС, ненуждаеща се от осъвременяване и корективно тълкуване, с която обжалваното въззивно решение е съобразено, обуславя извод за неосъществено релевираното допълнително основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият въпрос на касаторката за правната стойност на събраните пред въззивния съд доказателства в хипотезата на обезсилено първоинстанционно решение поради неучастие на задължителен необходим другар и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, не е от значение за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение, т.е. не осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос би бил обуславящ за правните изводи на съда при новото гледане на делото с участието на бащата на малолетния В. в качеството му на задължителен другар на касаторката.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4222 от 13.06.2017г. по гр. дело № 14293/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Втори брачен въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: