О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 08.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5444/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№100120/10.08.2015г.,подадена от Р. Б. Д.,чрез пълномощниците му адвокат Х. Т. и С. Н.,против решение №5037/10.07.2015г. на Софийски градски съд,го,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№6150/2014г. по описа на същия съд,с което се отменява решение от 21.01.2011г.,допълнително решение от 03.12.2013г.,постановени по гр.д.№19083/2006г. по описа на Софийски районен съд,71 състав и вместо него е постановено:намалява на основание чл.30ЗН,по предявен иск от В. Ц. Н.,завещанието на С. И. Н.,извършено в полза на Ц. В. Н.,като на основание член 36 ЗН постановява връщане в наследството на С. И. Н.,на завещания недвижим имот,а именно ? идеална част от апартамент 57,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,с обща квадратура от 64,11кв.м,при описани съседи,зимнично помещение със съседи:коридор,И. и Г. С.,двор,И. и Г. Ч.,и заедно с 0,912% идеални части от общите части на сградата,като отменя на основание чл.37 ЗН отчуждението на завещания имот,извършено с договор за покупко-продажба по нотариален акт №066,том ІІ,рег.н.19486,дело 255 от 2001г. от Ц. В. Н. и с купувач ответника Р. Б. Н..
Ответникът по касационната жалба В. Ц. Н.,чрез пълномощника си адвокат С. О.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита същата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът В. Ц. Н.,е обусловил правния си интерес от предявяване на иск по член 30 ЗН,като в исковата си молба е изложил обстоятелствата,че неговият наследодател-майка му С. И. Н.-поч.21.02.2001г.,със саморъчно завещание от 22.11.1994г. завещала притежаваната от нея ? идеална част от недвижим имот- апартамент №57,находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес] в полза на съпруга си Ц. Н.-починал на 10.02.2002г.,на който ищецът се явява единствен законен наследник,като с това си разпореждане наследодателката на ищеца накърнила неговата запазена част от нейното наследство.Съдът е посочил,че приживе Ц. Н. се е разпоредил със завещаното имущество чрез възмездна сделка-договор за покупко-продажба,сключен с ответника Р. Б. Д. на 28.09.2001г.,която сделка е извършена преди да е изтекла една година от откриване на наследството,останало от С. Н.,с което ищецът обосновава интереса си от предявения иск по член 37 ЗН.Съдът е приел,че предявените обективно съединени искове, с правно основание член 30 и чл.37 ЗН, са допустими,насочени срещу надлежно легитимиран ответник,частен правоприемник по сделката ,с която е отчужден завещаният недвижим имот,като се е позовал на приетото със задължителната съдебна практика на ВКС-Решение №404/03.01.2012г. по гр.д.№995/2010г. по описа на ВКС,І го,според която искането за намаляване на завещателни разпореждания следва да се предяви срещу лицето,в полза на което е извършено завещателно разпореждане,като ако към момента на предявяване на иска или възражението това лице е починало,и наследниците с право на запазена част от наследството му се явяват наследници по закон и на облагодетелстваното лице/както е в настоящия случай/,ползващо се от завещанието,правото им да искат възстановяване на запазената си част от наследството на завещателя не се счита погасено,само поради факта,че се явяват наследници на ползващия се от завещанието,както и не е налице сливане на качеството на ищец и ответник по искането по чл.30,ал.1 ЗН в случаите,в които облагодетелстваният се е разпоредил чрез сделка със завещаното имущество в полза на трето лице.Във връзка с претенцията на ищеца по член 30 ЗН,съдът е посочил,че съгласно член 29,ал.3 ЗН,ищецът наследява заедно с преживял съпруг и негов баща Ц. Н.,предвид което и запазената му част от имуществото на наследодателката Н. е 1/3 идеална част от същото,след което на основание събраните по делото доказателства,както и данните по заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,е формирал масата на наследството на Н.,съгласно член 31 ЗН,изразено е същото в стойностно отношение,както и е определен размера на разполагаемата част във връзка с чл.28 ЗН,също определена като стойност от съда.Съдът е приел,предвид нормата на член 36,ал.2 ЗН,че в случая стойността на имота-14500 лева надвишава стойността на разполагаемата част от наследството на С. Н.,и запазената част на Ц. Н. от общо 14 430,52 лева,поради което на основание чл.36,ал.2 вр. с ал.1,изр.1-во ЗН, имотът следва да бъде върнат в наследството на С. Н..След като е взел предвид,че съгласно отразеното в нотариален акт №066 от 28.09.2001г.,н.д.№255/2011г.,чрез който обективирана сключената отчуждителна сделка,както и с оглед постановеното по иска по чл.30 ЗН,то последната следва на основание чл.37 ЗН да бъде отменена.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК като /цитирам/:
„Материалноправните въпроси,по които следва да се произнесете и които са от значение за точното прилагане на закона и правилният изход на делото са:
1.След като съдът приеме,че е накърнена запазената част на ищеца,следва ли в диспозитива на решението съдът да определи в какъв размер се намалява завещателното разпореждане?
2.След като определи размера,с който се намалява завещателното разпореждане,с каква част следва да се отмени отчуждителната сделка и следва ли при отмяна на същата съдът да съобрази запазената и разполагаемата част на наследника прехвърлител,когато същият е наследник със запазена част и е починал преди предявяване на иска по чл.30 ЗН и не може да защити интересите си?
Процесуалноправният въпрос,по който следва да се произнесете и който е от съществено значение за точното прилагане на закона в конкретния случай е:
Може ли в иск по чл.30 от ЗН ответник да бъде само приобретателят по сделката,която накърнява запазената част на ищеца,когато заветникът-прехвърлител е починал?”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен до го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното съдържание на изложението,касаторът формулира правни въпроси,като иска от настоящата касационна инстанция да се произнесе по тях.Очевидно такива въпроси не за разрешавани от въззивния съд,за да може с оглед на това при селектирането на касационната жалба,ВКС да приеме дали е налице предвидена в член 280,ал.1 ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.С посоченото тълкувателно решение е възприето,както че формулирания правен въпрос следва да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда по спора,така и да има дадено от последния разрешение на този въпрос с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,а не тепърва да се поставят такива въпроси за разрешение от ВКС.Това е така,защото след като такива въпроси не са били предмет на обсъждане и разрешаване с въззивното решение,а с поставянето им пред ВКС,с настоящото изложение, всъщност се цели прокарване и отстояване на нова защитна теза на касатора,необсъдена и неотносима към приетото с крайните изводи на съда по постановеното обжалвано въззивно решение.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответника по касационната жалба В. Ц. Н. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор да правна защита и съдействие от 19.10.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5037/10.07.2015г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№6150/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Б. Д. да заплати на В. Ц. Н. сумата от 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: