Определение №568 от 30.12.2009 по ч.пр. дело №429/429 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№568
 
        гр. София, 30.12.2009.год.
 
 
    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                   СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 429/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на „В” /”ВиК”/ ЕАД, гр. Б., против определението от 6.08.2009 год. по ч. гр. д. № 391/2009 год. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определението на съдията по вписванията при РС – гр. Б. от 9.07.2009 год., с което е отказано вписване на представения от нотариус М. И. договор за учредяване на сервитут от 9.07.2009 год., сключен между „ВиК” и К. Г. Г., собственик на УПИ * в масив 13 в м. „Д” по плана за земеразделяне на с. М., Б. област за даване съгласие и учредяване на „ВиК” ЕАД безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект през собствения му имот.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и се постанови вписване на договора.
Като основание за допускане на касационното обжалване на определението жалбоподателят сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – счита, че въпросът относно тълкуването на разпоредбата на чл. 193 ЗУТ във връзка с възложените от закона на “ВиК” функции по доставка на питейна вода, вкл. и изграждането и поддръжката на водоснабдителната и канализационната мрежа, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана страна.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което е дадено разрешение по същество на въпрос, разрешен в охранително производство. Поставеният от жалбоподателя въпрос за стеснителното тълкуване от окръжния съд на разпоредбата на чл. 193 ЗУТ относно учредяване на сервитута за изграждане на водопроводното отклонение между собствениците на имотите, през които ще се прокарва отклонението от общите мрежи и съоръжения на техническата инфрастуктура, но не и когато страна по договора – приобретател е “ВиК” операторът, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед необходимостта от тълкуване на цитираната разпоредба на закона, както и с оглед липсата на утвърдена съдебна практика по този въпрос.
Окръжният съд, за да остави в сила отказа на съдията по вписванията да впише договора от 9.07.2009 год., сключен между жалбоподателя и собственика на имота К е приел, че същият не подлежи на вписване – с него не се учредява сервитут по смисъла на чл. 193 ЗУТ, тъй като липсва договор със собственика на другия имот, който ще се обслужва от учреденото право, а “ВиК” операторът няма такова качество.
Определението е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ предвижда правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти, с нотариална заверка на подписите им. Това право по своята същност представлява поземлен сервитут, поради което и предполага наличието на два имота, единият служещ, през който ще се прокарва отклонението и собственикът на който ще учреди това право съгласно предвиденото в чл. 112 от Закона за водите /ЗВ/ задължение, а съгласно чл. 103 с. з. ще търпи упражняването на това сервитутно право на водопрекарване, и втори имот – господствуващ, който ще се ползува от това учреденото сервитутно право. В случая договорът от 9.07.2009 год. е сключен между собственика на служещия имот – К. Г. и „ВиК” ЕАД, като първият дава своето съгласие и учредява на втория безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект, през неговия имот, както и определените по закон сервитутни права за обслужване на съоръжението, т. е. липсва като страна собственикът на господствуващия имот, за да е налице сключване на договор за учредяване на поземления сервитут, съгласно определението в чл. 103 ЗВ. Това обуславя и липсата на основанието за вписването му по чл. 193, ал. 9 ЗУТ, която разпоредба предвижда вписване на договора в имотния регистър по партидите и на двата имота.
В подкрепа на направения от съдията по вписванията и окръжния съд извод е и нормативната уредба относно реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии – Гл. ІV, р. ІV ЗУТ, Закона за водите и Наредба № 4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи. Поставените от жалбоподателя въпроси относно обществената функция и значение от сключването на процесния договор с оглед необходимостта от прокарване на водопроводното отклонение през имота на К. Г. с оглед водоснабдяване на друг/и имоти намират отговор именно в горните нормативни актове, като и в Наредба № 4/2004 год. – чл. 15 се предвижда собственикът на имота, през който поради необходимост следва да се прокара водопороводно съоръжение, следва да учреди право на водопрекарване при условията и по реда на чл. 193 ЗУТ в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти, а не и на „ВиК”, който ще изгражда същото. В този смисъл е и уредбата в ЗВ – чл. 112, уреждащ сервитута на водопрекарване при постоянна или временна нужда и посочва начините за това – със споразумение между собствениците на имотите, а ако такова не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗУТ предвижда при непостигане на съгласие между собствениците на поземлените имоти и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване да се учреди със заповед на кмета на общината, която също се вписва в имотния регистър по реда на ал. 9. Друга възможност за учредяване на севитут, в т. ч. в полза на „ВиК” оператора, специалният Закон за водите не предвижда.
Поради това и договорът от 9.07.2009 год. не представлява такъв за учредяване на сервитутно право по смисъла на чл. 193 ЗУТ и не подлежи на вписване. Обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ІІ гражданско отделение, ВКС
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 279 от 6.08.2009 год. по ч. гр. д. № 391/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при РС – гр. Б. да впише представения от нотариус М. И. договор от 9.07.2009 год. за учредяване на сервитут от К. Г. в полза на „ВиК” ЕАД за прокарване на водопровод през неговия имот УПИ * – 286 масив 13 в м. „Д”, по плана за земеразделяне на с. М., Б. област.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар