Определение №571 от по гр. дело №614/614 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 571
 
 
гр. София,09.07.2009 г.
 
 
 
         Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                           
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 614/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
        
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 87 от 06.03.09г., постановено по гр.д. № 882/08г., Врачанският окръжен съд е оставил в сила решение № 90 от 24.10.2008г., постановено по гр.д. № 1651/06г. на В. районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на втория етаж от построената в УПИ * от кв.249 по плана на гр. В. жилищна сграда, ведно с ? ид.част от дворното място, ? ид.част от мазето и от тавана на жилищната сграда, както и на лятна кухня и гараж между С. П. П. с квота 1/6 ид.част, Н. Р. Р. с квота 4/6 ид.части и М. П. М. с квота 1/6 ид.част. Прието е, че С. П. и М. М. са преки низходящи на Н. А. и П. А. , които са починали съответно на 03.01.00г. и 22.12.03г. Наследодателите са били собственици на процесния имот и през 1992г. са го прехвърлили на сина си М. М. срещу задължение за гледане и издръжка, като на 15.11.99г. сключеният договор е бил развален с влязло в сила решение по гр.д. № 623/99г. поради виновно неизпълнение на поетите задължения от приобретателя. След смъртта на наследодателката П е прехвърлил собствените си 4/6 ид.части от имота на внучката си Н. Р. също срещу задължение за гледане и издръжка като предявеният от М. М. след смъртта на прехвърлителя иск за разваляне на договора е отхвърлен с влязло в сила решение. Същият е живеел в имота заедно с родителите си, а след смъртта им жилището се обитава единствено от него и семейството му. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че между страните е налице съсобственост върху имота при посочените по-горе права, като възражението на ответника М, че неговата сестра не притежава права върху имота, тъй като е придобил нейната част по давност, е прието за неоснователно по съображения, че преди 1992 г. той е живял в имота заедно с неговите собственици и по делото липсват данни същите да са му предали владението, т.е. че същият е бил негов държател. За неоснователни са приети и доводите, че от 1992г. до 1999г ответникът е придобил имота по давност като добросъвестен владелец, доколкото през посочения период той е бил негов собственик по силата на прехвърлителната сделка и не е могъл да го придобие повторно и по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена М. П. М. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В жалбата са направени оплаквания и за частична нищожност на решението на районния съд (относно допуснат до делба друг имот), в която част същото не е било предмет на въззивно обжалване.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по въпроса за придобината давност и по този вид дела.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на няколко решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касатора решения на ВКС № 140 по гр.д. № 797/05г. № 223 по гр.д. № 14/06г. и № 216 по гр.д. № 657/01г., с които е прието, че сънаследникът е държател на частите на останалите сънаследници и че за да придобие същите по давност е необходимо да предприеме конкретни действия, с които по несъмнен начин да отрича техните права и те да станат тяхно достояние. Същото се отнася и до Р № 169 по гр.д. № 754/05г., с което е прието същото в отношенията между обикновени съсобственици. В допълнение следва да се посочи, че тези решения са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая касаторът се е позовал на придобивна давност, която е текла преди възникване на наследственото правоприемство.
С оглед изложеното подадената от М. П. М. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 87 от 06.03.09г., постановено по гр.д. № 882/08г. на В. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар