Определение №573 от 30.10.2009 по гр. дело №5163/5163 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 573
 
гр.София, 30.10. 2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  двадесет и първи октомври  две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Тодорка Кьосева
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско  дело под № 5163/2008 година
 
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 158 от 04.03.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 415 от 01.08.2008 год. по в.гр.дело № 1251/2007 год. на Великотърновския окръжен съд, с което след като е отменено решение № 246 от 02.11.2007 год. по гр.дело № 417/2007 год. на С. районен съд са отхвърлени обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ на М. Ц. А. от гр. С. срещу „Д”АД, гр. С..
П. се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация „Д”АД, гр. С. не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение са уважени исковете на жалбоподателката: по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, като е признато за незаконно уволнението й и е отменена заповед № 68 от 28.06.2007 год. на изпълнителния директор на „Д”АД, гр. С. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и е възстановена М. Ц. А. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-управител склад” с място на работа П. терминал-гр. Свищов. Прието е, че работодателят не се е съобразил със становището на синдикалната организация от 22.06.2007 год., с което не се дава съгласие за извършване на съкращения на работници и служители по предложения от дружеството списък. Според районния съд, въпреки започналата процедура при наличието на съгласие на синдикалната организация към 30.05.2007 год. и изпратено на ищцата/касатор/ предизвестие изх. № 124 от 31.05.2007 год., последващото несъгласие на синдикалната организация е следвало да се вземе предвид от ответното дружество, което е издало заповедта за уволнение в нарушение на чл.333, ал.4 КТ.
Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска за отмяна на уволнението, като приел, че с отправяне на предизвестието от 31.05.2007 год. работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ и към този момент съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ била настъпила промяната в правната сфера на насрещната страна, поради което актът от 28.06.2007 год. имал само констативен характер. Според окръжния съд, настъпилите след 31.05.2007 год. обстоятелства, свързани с промени в ръководството на синдикалната организация и изразеното несъгласие за уволнение не влияят върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон.
По делото е безспорно, че работодателят е връчил на ищцата/сега касатор/ на 31.05.2007 год. предизвестие, с което я уведомява, че с новото щатно разписание заеманата от нея длъжност се съкращава, поради което трудовият й договор ще бъде прекратен, считано от 01.07.2007 год. Писмото има характер на 30-дневно предизвестие, което следва да бъде отработено, считано от 01.06.2007 год. Със заповед № 68 от 28.06.2007 год. на изпълнителния директор на дружеството-работодател/сега ответник/ трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 01.01.2007 год.
Съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор с предизвестие /чл.326, чл.328 и чл.334 КТ/ е изтичането на последния ден от срока на предизвестието. В случая, 30-дневният срок на предизвестието по чл.326, ал.2 КТ, който се прилага при основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ би следвало да изтече на 30.06.2007 год. В чл.335, ал.2, т.2 КТ е у реден момента на прекратяване на трудовия договор, когато срокът на предизвестието не е бил спазен. „Неспазването на срока на предизвестието” означава, че страната, която го отправя или страната, към която е отправено, предпочита да не изчака неговото изтичане, а да го прекрати преди този момент. Когато това право на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на предизвестието е използвано, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който е посочила страната, поискала прекратяването преди изтичане на срока на предизвестието. Това е изтичането на последния ден от срока на предизвестието, през който то е било „отработвано”. Ако то изобщо не е било „отработвано”, трудовият договор, макар и прекратяван с предизвестие, се прекратява от деня на връчване на предизвестието. Във всички тези случаи меродавен е моментът на прекратяването на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала „преждевременното” прекратяване на трудовия договор.
Въззивният съд неправилно е приел, че релевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите по чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ с оглед приложението на чл.333, ал.4 КТ е моментът на достигане на това изявление до адресата, т.е. денят на връчване на предизвестието, т.е. 31.05.2007 год. Както се посочи, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване срока на предизвестието, меродавен е моментът, посочен от страната, поискала „преждевременното” прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор може да се прекрати най-рано от деня на получаване на предизвестието – ако неговият срок не се спази, а се приложи чл.220 КТ. Прекратяване на трудовия договор с „ретроактивно действие” – за минало време, обаче не може да има. По дефиниция прекратяването има действие за в бъдеще от определен момент насетне (ex nung). В случая, работодателят е посочил за момент на прекратяване на трудовия договор последния ден от срока на предизвестието, т.е. 30.06.2007 год., а и в заповед № 68 от 28.06.2007 год. изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 01.07.2007 год., т.е. пак с изтичането на 30-дневния срок по чл.326, ал.2 КТ.
Съгласно чл.333, ал.4 КТ ищцата/касатор/ се ползва от предварителна закрила при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ, като съобразно изричната разпоредба на чл.333, ал.7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. До този момент най-късно работодателят следва да е поискал и да е получил съгласието на синдикалния орган, за да бъде уволнението извършено при спазване изискванията на чл.333, ал.4, предл.първо КТ. Това означава, че уволнението би могло да бъде подготвяно, колкото и рисковано да е това за работодателя, и без да е получено съгласието на синдикалната организация. Връчването на заповедта за уволнение обаче на ползващия се от закрилата по чл.333 КТ работник или служител не може да бъде извършено, преди и без да е получено съответното разрешение или съгласие. В противен случай, уволнението ще бъде незаконно само на това основание.
Въззивният съд не е съобразил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение не е било налице съгласие на синдикалната организация за прекратяване на трудовия договор с ищцата/касатор/. Неправилно е прието, че след като с писмо № 114 от 30.05.2007 год. подписано от председателя на синдикалната организация в предприятието Д. Я. е дадено редовно от външна страна и изхождащо от лице, представляващо тази организация съгласие, настъпилите промени в ръководството на същата и изразеното с писмо изх. № 246 от 26.06.2007 год. несъгласие не влияят върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Към меродавния за наличието на изискуемото се съгласие момент, работодателят е бил уведомен, че писмо № 4 от 30.05.2007 год. е невалидно, че не е провеждано заседание на 29.05.2007 год. на бившето ръководство на синдикалната организация на СТСБ-КНСБ при М. пристанище-С. , за каквото заседание не е съставян и протокол. Нещо повече, с протокол № 2 от 22.06.2007 год. синдикалната организация е взела решение, съобразно което не е съгласна с извършването на съкращения на работници и служители. Работодателят е бил уведомен за несъгласието на синдикалната организация с писмо изх. № 246 от 26.06.2007 год. В него е посочено, че е в отговор на писмо № 507 от 18.06.2007 год., т.е. има данни, че дружеството е продължило да кореспондира по въпроса със синдикалния орган и след 30.05.2007 год., а към момента на издаване на заповедта за уволнение липсва съгласие на синдикалната организация. След като работодателят не е спазил изискването на чл.10 от К. трудов договор за предварителна защита при съкращаване на повече от един работник /служител/, като уволнението е извършено без съгласието на синдикалната организация, е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ал.4, предл.първо КТ, а съгласно чл.344, ал.3 КТ заповедта за уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
Предвид на това, заповед № 68 от 28.06.2007 год. е незаконосъобразна. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и е налице основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК за отмяна на обжалваното решение в тази му част. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата/касатор/ на заеманата от нея преди уволнението длъжност „помощник управител склад”. Двете претенции са основателни и следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат уважени.
Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2 650,29 лева, съставляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата/касатор/ е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.07.2007 год. до 31.12.2007 год. От заключението на вещото лице Х. П. К. /л.17-20 от гр.д. № 417/2007 год. на СвРС/ е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата/касатор/ за месеца, предхождащ уволнението е възлизало на 507,99 лева. От представените във въззивната инстанция копие от трудова книжка е видно, че ищцата е работила за времето от 20.08.2007 год. до 15.10.2007 год. като чистач в СА”Д”-С. и е получавала трудово възнаграждение в размер на 218 лева на месец или общо е получила 397,65 лева. От удостоверение № 34/26.02.2008 год. на РУ”С”-гр. В. Т. и служебна бележка № 386 от 26.02.2008 год. на Д. „Б”-гр. С. е видно, че за времето от 01.07.2007 год. до 20.08.2007 год. и от 15.10.2007 год. до 31.12.2007 год. ищцата/касатор/ не е работила по друго трудово правоотношение. При определяне размера на дължимото обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, от сумата 3 047,94 лева следва да се приспадне сумата 397,65 лева или претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ е основателна за 2 650,29 лева, която сума следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от 01.01.2008 год., а за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 3 047,94 лева искът е неоснователен и правилно е отхвърлен. След отмяната на решението на въззивната инстанция в частта по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ, искът за обезщетение следва да бъде уважен в посочения по-горе смисъл, а за разликата да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски за трите инстанции, изчислени по компенсация в размер на 105,14 лева. В полза на С. районен съд следва да заплати държавна такса съобразно уважените искове в размер на 126,12 лева и сумата 40 лева – възнаграждение на вещо лице, а в полза на Великотърновския окръжен съд и на Върховния касационен съд, съответно по 63,06 лева-държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯВА решение № 415 от 01.08.2008 год. по в.гр.дело № 1251/2007 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ до размера на 2 650,29 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. Ц. А., ЕГН **********, от гр. С., ул.”33-ти С. полк” № 96 и ОТМЕНЯВА заповед № 68 от 28.06.2007 год. на изпълнителния директор на „Д”АД, гр. С. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Ц. А. с посочен ЕГН и адрес, на заеманата преди уволнението длъжност „помощник управител склад” в „Д”АД, гр. С., с място на работа П. терминал-гр. Свищов.
ОСЪЖДА „Д”АД, гр. С., ул.”Д” № 12 да заплати на М. Ц. А. сумата 2 650,29/две хиляди шестстотин и петдесет + 0,29/лева – обезщетение за оставяне без работа поради уволнението, за времето от 01.01.2007 год. до 20.08.2007 год. и от 15.10.2007 год. до 31.12.2007 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2008 год. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 01.08.2008 год. по в.гр.дело № 1251/2007 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата над уважения размер 2 650,29 лева до пълния предявен размер 3 047,94 лева.
Осъжда „Д”АД, гр. С. да заплати на М. Ц. А. разноски по делото за всички инстанции в размер на 105,14/сто и пет + 0,14/лева.
Осъжда „Д”АД, гр. С. да заплати в полза на С. районен съд държавна такса в размер на 126,12/сто двадесет и шест „ 0,12/лева и 40/четиридесет/лева възнаграждение за вещо лице; на Великотърновския окръжен съд 63,06/шестдесет и три + 0,06/лева държавна такса и на Върховния касационен съд държавна такса 63,06/шестдесет и три + 0,06/лева.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар