Определение №58 от по гр. дело №4399/4399 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N.58
 
гр.София ..28.01..  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и  девета година в  състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ  
                                         ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                             
                                                                                                                        
                        при секретар   
и с участието на прокурора                 
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под №  4399/2008 година по описа на V-то гр.отделение
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. М. Д. от гр. В., чрез адв. Д от гр. М., е подал касационна жалба вх. № А* от 04.07.2008 г. срещу въззивното решение от 27.05.2008 г. по в.гр.д. № 22/2008 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено изцяло решението от 12.12.2007 г. по гр.д. № 117/2007 г. на Берковския районен съд, с който е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Д. И. и И. И. Й. иск по чл.76 ЗН за обявяване недействителността на дарение, предмет на нотариален акт № 38/2006 г., т.І, рег. № 6* нот.акт № 38/2006 г., извършено от Е. М. М. в полза на И. И. Й. и е допуснато да се извърши съдебна делба на УПИ ХVІІ-967 в кв.66 по плана на гр. В., с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с мансарден етаж и първи етаж – ресторант и паянтова постройка при права по ? идеална част за И. М. Д. и И. И. Й., а М. Д. И. не е допуснат до участие в извършването на делбата. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените от касатора искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на решението с т.1 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС; б/ противоречивите решения по настоящия спор – постановени от първоинстанционния и въззивния съд; в/ произнасяне по съществен въпрос: по приложението на чл.212 ЗЗД – при наличието на доказателства, че в наследствената маса има и други имоти, както и за точното прилагане на закона с оглед възможността на наследника да иска възлагане на имота при условията на чл.349 ГПК.
Ответникът по касация И. И. Й. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН е, че дарението, извършено от Е. М. с нейната ? идеална част от сънаследствения имот в полза на И. И. Й., съставлява акт на разпореждане с цялото наследство, останало от Е. и И. Щ. по смисъла на чл.212 ЗЗД. Прието е, че няма твърдения наследството да включва и други имоти, а етажността на сградата не означава, че са налице няколко наследствени недвижими имота.
Решението не противоречи практиката на Върховния касационен съд, и в частност на т.1 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК. В т.1 от мотивите на тълкувателния акт е възпроизведено разрешението, дадено с т.3 от тълкувателно решение № 72/85 г. от 09.04.1986 г. по гр.д. № 36/85 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което: а/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, актът на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответствува на наследствения му дял, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил и б/ чл.76 ЗН няма приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения. С т.1, изр.последно от диспозитива на тълк.решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК и ВКС бяха обявени за загубили сила т.1, т.2, предл.последно и т.4, но не и т.3 от тълк.решение № 72/85 г. от 09.04.1986 г. на ОСГК на Върховния съд. Дали наследството, останало от Е. и И. Щ. се изчерпва само с имота, предмет на нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 297 от 11.06.1992 г., който е допуснат до делба с решенията на първата и въззивната инстанция и дали описаният в цитирания нотариален акт имот съставлява „поне два, а възможно и три наследствени обекти”, е въпрос на правилността на съдебния акт, по която обаче касационният съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице предвид съобразяването на въззивното решение с практиката на ВКС.
Липсва и противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон би било налице само ако съществува противоречие между влезли в сила по реда на чл.296 ГПК /чл.219 по отменения ГПК/ съдебни актове, т.е. решения, които са влезли в сила поради това, че не подлежат на обжалване; когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена, както и когато касационна жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена. В случая, решението на първата инстанция е отменено с въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато: а/произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Както се посочи, въпросът дали наследството, останало от Е. и И. Щ. се изчерпва с имота, който е допуснат до делба, е от значение при проверка на правилността на въззивното решение, но не се обхваща от хипотезите, които има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се сочат непълноти или неясноти по приложението на чл.76 ЗН или на чл.212 ЗЗД, нито с въззивното решение съдът се е произнесъл за първи път по конкретен правен спор, или да е изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.05.2008 г. по в.гр.д. № 22/2008 г. на Монтанския окръжен съд по жалба вх. № А* от 04.07.2008 г., подадена от И. М. Д. от гр. В..
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
/СЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *