О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 20.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №624/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. С. С.,С. С. С. и С. С. С.,чрез пълномощника им адвокат М. Д.,против решение от 17.04.2012г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№162/2012г. по описа на същия съд,с което е обезсилено решение №848/15.11.2011г. по гр.д.№466/2010г. по описа на Шуменски районен съд,поправено с решение №3/03.01.2012г. и е прекратено производството по делото.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„С решението си по в.гр.д.№162/2012г. въззивният съд се е произнесъл със съдебен акт по съществен маериалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Същественият въпрос в настоящия казус е-налице ли са всички предпоставки за разглеждане на спора за материално право по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ или правото на останалите наследници е преклудирано окончателно със смъртта му и в случая с прехвърлянето на възстановените земи на трети лица и неподаването на заявление на производство по член 11,ал.2 ЗСПЗЗ лишава ли от права наследниците от право на собственост по наследство.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с оглед заявеното с петитума на исковата молба,а именно твърдения ,че възстановените по реда на ЗСПЗЗ на ответника С. М. Р. земеделски земи,описани в същата,не са били негова собственост към образуване на ТКЗС,а са били собственост на общия наследодател на страните М. М.-поч.1956г.,е бил разгледан иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ.Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС,а именно на Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК във връзка с оспорването на правото на собственост върху земеделска земя,обусловено от правен интерес,като е посочил че такъв е налице за ищеца по предявен иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ само при инициирано искане и висящо административно производство по член 14 ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано,както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници,или за обезщетяване на собствениците съгласно член 10б ЗСПЗЗ.Съдът е отбелязъл,че по делото е установено,че процесната земя е била възстановена на ответника С. М. Р.,по негово искане като собственик на земеделски земи,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,и по делото липсват доказателства че има образувано или висящо административно производство от страна на ищците за възстановяване правото на собственост върху процесната земеделска земя,като такава на общия наследодател М. М..С оглед на това въззивният съд е стигнал до извода,че както предвид липсата на висяща административна процедура,както и невъзможността тя да бъде образувана/доколкото сроковете по член 11 ЗСПЗЗ са вече изтекли/,липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,поради което предявеният иск се явява недопустим.
Видно от съдържанието на изложението на касаторите,цитирано по-горе,формулираните като правни въпроси,макар и не съвсем точно, се отнасят очевидно до наличие на правен интерес от предявяване на иска по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,като се твърди че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Тази хипотеза,съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,изисква правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато с разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като аргументи в тази посока липсват в изложението.Още повече,че по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС,цитирана от въззивния съд,а именно възприетото с Тълкувателно решение №7/1997г. на ОСГК на ВКС.Ето защо,не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2012г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№162/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: