О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София 31.10. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2746/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на срещу въззивно решение от 25.03.2008г. по гр.дело № 629/2005 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същественият материалноправен въпрос, по който е налице произнасяне в обжалваното решение, е по прилагането на чл.2, ал.3 ЗОС относно вида и статута на построените сгради- законно застроени, временни постройки или пък допълващо застрояване.
Ответниците по касационната жалба К. Н. Ч. – Т. и Е. Н. Ч. , гр. С., не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГП. и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 62 от 03.06.2005г. по гр.д. № 277/2004г. на Поморийския районен съд. С последното ПК”ФАР” е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне два временни магазина, намиращи се в УПИ *, кв.228 по плана на гр. П., както и да предаде на основание чл.108 ЗС владението на същия урегулиран поземлен имот на К. Н. Ч. – Т. и Е. Н. Ч.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГП. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай е по придобиването на основание чл.2, ал.3 ЗОС на урегулиран поземлен имот от кооперацията – ответник по иска, с оглед изградените от нея в него временни сглобяеми постройки. Отговор на така поставения и в касационната жалба правен въпрос е даден по друг съдебен спор, разрешен с влязло в сила решение между ПК”ФАР” и Община П.. П. е праводател на ищците по настоящото дело , съгласно договор за замяна на недвижим имот от 19.01.2004г., по силата на който им е прехвърлила правото на собственост върху процесния УПИ. С влязло в законна сила решение на Поморийския районен съд по гр.д. № 135/2004г. ПК”ФАР” е призната за собственик по отношение на Община П. на два магазина, представляващи метални сглобяеми павилиони, находящи се в УПИ *, кв.228, по плана на гр. П. като изградени от него със собствени средства преди 03.07.1991г. Относно терена, прилежащ на същите магазини, с решение на ВКС на РБ от 08.10.2007г. по гр.д. № 124/2006г. между същите страни са отречени правата на кооперацията като собственик, тъй като видът на постройките не се включва в предметния обхват на понятието „сгради и постройки” по смисъла на чл.2, ал.3 ЗОС. Исковете са проведени след като общината е отчуждила процесния имот в полза на настоящите ищци, поради което не е налице хипотезата на чл.121 ГП. /1952г./. Влязлото в сила съдебно решение обаче е задължително за страните по него и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл.220 ГП. /1952г./, респ. чл.297, чл.298 и чл.299 ГП. /2007г./. Ето защо доводите на касатора за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГП. са неоснователни. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразното му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика. Релевантни доводи в тази насока не са изложени. Не е налице и твърдяната липса на практика на съдилищата, вкл. на ВКС относно приложимостта на чл.2, ал.3 ЗОС съобразно характера на постройката като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 in fine ГП. – от значение за развитие на правото, изискващо такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото в случая е налице произнасяне от ВКС по поставения от касатора съществен правен въпрос и то с решение по спор, страна по който е бил самият касатор.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение от 25.03.2008г. по гр.дело № 629/2005 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба на П. коопеарция «ФАР», гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.