Определение №60 от 5.2.2010 по ч.пр. дело №530/530 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 60
 
 
                                       Гр. София 05.02.2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари  две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
 
                                                         ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                               СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 530/2009 г
 
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ч. А. С. от гр. С. срещу разпореждането от 25.06.2009 г. по гр.д. № 608/2008 г. на В. окръжен съд, с което е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности касационната жалба вх. № 1310/16.05.2009 г. срещу въззивното решение № 150 от 15.04.2009 г. Поддържа се, че касационната жалба не е била приподписана от адвокат, тъй като жалбоподателят и съпругата му нямат доходи. С определение от 17.11.2009 г. въззивният съд е назначил адвокат за осъществяване на правна помощ, от който е постъпила допълнителна частна жалба вх. № 3850/25.11.2009 г. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че е постановено в нарушение на чл.129, ал.2 ГПК – съдът бил длъжен да укаже на страната възможността да ползва правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 19.05.2009 г. Врачанският окръжен съд оставил без движение касационна жалба вх. № 1310/16.05.2009 г. срещу въззивното решение № 150 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 608/2008 г., като указал на жалбоподателя Ч. А. С. в едноседмичен срок от уведомяването да посочи обжалваемия интерес; да приведе съдържанието на жалбата в съответствие с чл.284, ал.1 ГПК, а именно: да изложи точно и мотивирано касационните основания по чл.281 ГПК; да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с преписи от приложенията за всички насрещни страни; да представи квитанция за платена държавна такса, а касационната жалба да бъде приподписана от адвокат с прилагане на пълномощно за приподписването. Разпореждането е съдържало изрично предупреждение, че в случай на неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Жалбоподателят е получил лично препис от разпореждането от 01.06.2009 г. /срвн. разписката от същата дата/.
С молба от 05.06.2009 г. жалбоподателят поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса, като приложил документи от Б. по труда /регистрационни карти/, както и разпореждане от РУ „С” за отпуснато парично обезщетение за безработица. Нито едно от указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба /извън това за внасяне на държавна такса/ не е било изпълнено. При тези данни, окръжният съд приел, че дори жалбоподателят да бъде освободен от внасяне на държавна такса, касационната жалба пак няма да отговаря на изискванията по чл.284, ал.2 и ал.3, т.т.1 и 2 ГПК и на основание чл.286, ал.1,т.2 ГПК постановил връщане на жалбата.
Разпореждането е законосъобразно.
В определения му едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил нито една от нередовностите на касационната жалба и неоправданото му процесуално бездействие има за последица връщане на жалбата съобразно чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу разпореждането, а доводите в допълнителната частна жалба вх. № 3* от 25.11.2009 г. за нарушение на чл.129, ал.2 ГПК са неоснователни.
Най-напред, проверката на редовността на касационната жалба по чл.285 във връзка с чл.284 ГПК не включва задължение на съда да съобщи на страната, до която са адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности, за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Това задължение е изрично предвидено само в чл.129, ал.2 ГПК, поради което касае единствено проверка за редовността на исковата молба и не може да се приеме, че съществува и в случаите на касационно обжалване на въззивното решение. Такова задължение не може да се аргументира и с разпоредбата на чл.99 ГПК, според която съдът информира страните за законните им права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.
На следващо място, видно от полученото на 01.06.2009 г. съобщение, с което му е бил връчен препис от разпореждането от 19.05.2009 г., жалбоподателят изрично е бил уведомен за възможността да ползва правна помощ, ако заяви желание и при необходимост и право за това. Както се посочи, обаче жалбоподателят е подал на 05.06.2009 г. само молба за освобождаване от държавна такса и не е поискал да му бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита. Такова искане съдържа само частната жалба вх. № 1* от 15.07.2009 г. срещу разпореждането за връщане на касационната жалба от 25.06.2009 г.
В обобщение, оплакванията срещу разпореждането са неоснователни и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на В. окръжен съд от 25.06.2009 г., с което е върната касационна жалба вх. № 1* от 16.05.2009 г. срещу въззивното решение № 150 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 608/2008 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар