О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 03.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3497/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 92 от 21.03.08г., постановено по в.гр.д. № 3340/07г. на Софийския градски съд, ІVд г.о. е оставено в сила решение от 10.07.07г. по гр.д. № 27163/06г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от И. И. Д. против „П”ЕАД, гр. С. искове по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Прието е, че уволнените на ищцата поради намаляване обема на работа е незаконно, тъй като извършеният от работодателя подбор не е съобразно посочените в чл.329 КТ критерии(по-висока квалификация и по-добра работа), а въз основа на тест.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „П”ЕАД с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл.329 КТ, които е от значение за точно прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че налице и противоречива практика по приложението на тази норма.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, ,т.2 и т.3 ГПК. Под точно прилагане на закона следва да се разбира еднообразното му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика, а в случая релевантни доводи в тази насока не са изложени. Вместо това се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които са релевантни за проверка на въззивното решение по същество, докато в настоящото производство по чл.288 ГПК ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Наред с това по въпроса за приложението на чл.329 КТ, които е съществен, е налице богата съдебна практика в смисъла, в който тази разпоредба е тълкувана в обжалваното решение, поради което разглеждането на конкретния казус няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В цитираното от касатора решение по № 810 от 30.09.92г. по гр.д. № 1016/92г. на ВС, ІІІ г.о. разпоредбата на чл.329 КТ е тълкувана в смисъла, в който това е направено и в обжалваното решение, поради което не е налице и второто основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от „П” касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1,, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 92 от 21.03.08г., постановено по в.гр.д. № 3340/07г. на Софийския градски съд, ІVд г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: