О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 12.03.2016г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 552 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. И., [населено място], чрез пълномощника и адвокат А. М., срещу определение № 850 от 23.11.2015г., по ч.в.гр.д. № 761/2015 на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.08.2015г., по гр.д. № 2661/2015г. на Пернишкия районен съд. С последното на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото в частта по предявения с молба по реда на чл. 341,ал. 2 ГПК иск с основание чл. 34 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице приложното поле на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси : 1.Следва ли обективната невъзможност на страната да посочи адрес на съделител – задължителен другар, да води до недопускане участието на този задължителен другар в делото за делба и прекратяване на производството. 2.Когато е посочен адресът на един от съделителите, непосочването на адресите на останалите следва ли да води до прекратяване на производството и по отношение на съделителя с посочен адрес. 3.Следва ли съдът служебно да събере информация за адресите на съделителите, при условие, че те са задължителни другари и неучастието им в производството би довело до нищожност на крайния съдебен акт. По въпроса на задължителното другарство в производството по съдебна делба е налице противоречие с решения на ВКС: №16/2010г. по гр.д.№3856/2008г., ІІ г.о., № 544/2010г. по гр.д.1053/2010г., ІІ г.о., №177/2011г. по гр.д.№844/2010г., ІІ г.о., №165/2011г. по гр.д.№ 1137/2010г., ІІ г.о., № 1278/2008г. по гр.д.№5910/2007г., V г.о.
Ответниците по частната жалба Б. Й. Н. и Л. И. Н. я оспорват по съображения, изложени в писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното :
Въззивният съд е приел, че В. И., която е ответник в производството по съдебна делба по гр.д. №2661/2015г. на Пернишкия районен съд, също е упражнила правото си на делба. С молба по чл.341, ал.2 ГПК, имаща характера на искова, обективирана в отговора по чл.131 ГПК, тя е поискала в делбената маса да бъдат включени и други имоти както и да бъдат конституирани и други страни в качеството им на съделители като съсобственици на тези имоти. Първоинстанционният съд е включил в делбената маса посочените имоти и е конституирал като съделители в производството лицата срещу които е насочена молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК. На ищцата В. И. са дадени указания за отстраняване нередовностите по така подадената молба, като бъдат посочени адреси за призоваване на новоконституираните страни и представени преписи от книжата. В срока по чл.129, ал. 2 ГПК И. е посочила адрес за призоваване само на един от новоконституираните съделители, а за снабдяване с адресната регистрация на останалите се е снабдила със съдебно удостоверение. С определение от 27.08.2015г. на основание чл.129, ал.3 ГПК съдът е прекратил производството по делото, в частта по предявения с молбата по чл. 341, ал 2 ГПК иск. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба в срока по чл.129, ал. 2 ГПК и не е поискала неговото продължаване на основание чл.63 ГПК.
Повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения/определения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК. По формулирания първи правен въпрос липсва произнасяне от страна въззивния съд, тъй като не е твърдяна и обсъждана обективна невъзможност на жалбоподателя за отстраняване нередовността на исковата молба. Решаващите изводи на въззивния съд са за това че констатираната нередовност на молбата по чл. 341, ал 2 ГПК, изразяваща се в непосочване на адреси за призоваване на лицата, срещу които същата е насочена, не е отстранена в срока по чл. 129 ал. 2 ГПК. Ищцата не е поискала продължаването му, не е твърдяла обективна невъзможност да изпълни указанията на съда, поради което и въпросът не е част от предмета на спора пред въззивния съд. По втория правен въпрос е налице произнасяне от въззивния съд, но същото не е в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС. Цитираните решения са неотносими. Те касаят въпроса за конституирането на всички съсобственици в качеството им на необходими другари в процеса по съдебна делба. Въззивният съд не е приел обаче, че всички съсобственици не трябва да бъдат конституирани в процеса /те са и конституирани от първоинстанционния съд/, а че ищцата трябва да посочи техните адреси за призоваване в изпълнение задълженията си по чл. 127,ал.2 ГПК. Посочените решения на ВКС не приемат, че съдът служебно трябва да издири адресите за призоваване на всички съделители и да замести страната в изпълнение на задълженията й по чл.127,ал.2 ГПК, нито пък, че когато частично са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба само по отношение на един от съделителите, производството по съдебна делба трябва да продължи своя ход само с неговото участие. В съответствие с установената съдебна практика в определението е прието, че е недопустимо по реда на чл. 129 ГПК съдът сам да отстранява нередовности в исковата молба. В съответствие с трайната практика жалбоподателят, упражнявайки своето потестативно право на делба, сам е посочил в исковата молба всички съделители- необходими другари, като титуляри на дялове в съсобствеността, поради което нередовността на исковата молба, изразяваща се в непосочване адресите за всеки от тях, освен за един, като нередовност засяга исковата молба и производството в цялост и неотстраняването и им има за последица прекратяването на последното.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и приложените доказателства на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 850 от 23.11.2015г., постановено по ч.в.гр.д. № 761/2015 на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. И., [населено място], да заплати на Б. Й. Н. и Л. И. Н. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: