Определение №632 от 27.12.2018 по гр. дело №2148/2148 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 27.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2148/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 2559 от 07.12.2017г. и допълнително решение № 431 от 21.02.2018г., постановени по в.гр.д.№ 4299/17г. на Софийския апелативен съд, VІІ с-в, с оплаквания за нищожност и недопустимост – касационни основания по чл.281, т.1 и т.2 ГПК.
С обжалваното решение от 07.12.2017г. Софийският апелативен съд е потвърдил решение от 07.07.2017г. по гр.д.№ 21/17г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от [фирма] /в несъстоятелност/ против касатора искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, като същият е осъден да предаде на ищеца владението на 2583/2892 ид.части от поземлен имот с идентификатор 44238.502.1656 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената в него сграда за битови услуги на два етажа с идентификатор 44238.502.1656.4., както и да му заплати сумата 2244 лв., представляваща обезщетение на ползване на имота за периода от 26.07.2016г. – 18.11.2016г. С решението от 21.02.2018г.е оставено без уважение искането на касатора за допълване на основното решение с даване отговор на направеното във въззивната му жалба оплакване, че към исковата молба не е приложена справка по чл.366 ГПК, което я прави нередовна, а постановеното решение – недопустимо.
За да постанови решенето си въззивният съд е прел, че ищецът в първоинстанционното производство е обявен в несъстоятелност с решение от 24.05.2011г. по т.д.№ 19/2010г. на Монтанския окръжен съд. С влязло в сила на 25.07.2016г. решение от 15.04.2013г. по т.д.№ 67/2012г. на Монтанския окръжен съд по предявен от назначения синдик на дружеството Д.С. иск по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ е прогласена за нищожна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност сделката, материализирана в нот.акт № 35/2009г., с който [фирма] е продало на [фирма] процесния имот. С нотариална покана от 04.08.2016г. ответникът е поканен от синдика да предаде владението на имота, което не е сторено. За неявяване на представител на ответника на 29.08.2016г. пред нотариуса за предаване на владението на имота е съставен констативен протокол от същата дата. При тези фактически и данни въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаването на исковете са налице, като вторият е уважен съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. В допълнителното решение е посочено, че при потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част по реда на чл.271, ал.1 ГПК е очевидно /дори имплицитно/, че въззивният съд не е уважил довода, че непредставянето на справка по чл.366 ГПК е довело до неговата недопустимост.
Като основания за допускане на касационно обжалване в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите валидно и допустимо ли е обжалваното решение, като в изложението към жалбата срещу основното решение се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а в изложените към жалбата срещу допълнителното решение и на тези по чл.280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК.
Ответникът по жалбите изразява становище, че касационно обжалване на основното решение не следва да се допуска, а по допълнителното решение не е взел становище. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения посочването на правния въпрос е задължение на касатора, който следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалвано на основание чл.280, ал.1 ГПК.
В случая поставените от касатора въпроси не предполагат даването на принципни отговори и са по съществото на спора, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това посочената във връзка с тях практика на ВКС /Р № 76 от 11.04.2013г. по гр.д.№ 815/12г., І г.о. и Р № 189 от 17.10.2016г. по гр.д.№ 545/16г., ІІІ г.о. и др./ се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не съществува.
Тези въпроси се поставят от касатора във връзка се неговите оплаквания, че към исковата молба не е приложена справка по чл.366 ГПК, което според него прави исковата молба нередовна и че въззивният съд не е изложил изрични мотиви по този довод.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, тъй като според практиката на ВКС неотговарянето изрично на направен довод за недопустимост на първоинстанционното решение не прави въззивното решение нищожно. Наред с това според тази практика настоящият спор не е търговски, а граждански и разпоредбите на гл.ХХХІІ ГПК при неговото разглеждане не намират приложение, а и непредставянето на отделна справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на парично вземане, е правно ирелевантно, след като тези изчисления се съдържат в исковата молба, както е в настоящия случай. Липсва и визираното в чл.280, ал.2, пр.3ГПК основание за допускане на касационно обжалване, нито касаторът се позовава на него.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2559 от 07.12.2017г. и на допълнително решение № 431 от 21.02.2018г., постановени по в.гр.д.№ 4299/17г. на Софийския апелативен съд, VІІ състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар