Определение №643 от 18.12.2009 по гр. дело №3367/3367 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 643
 
гр. София18.12.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                 
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4812/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 61 от 29.01.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 136 от 25.06.08г., постановено по гр.д. № 511/08г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в, с което е оставено в сила решение от 22.11.07г. по гр.д. № 872/07г. на Софийския градски съд, І г.о., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Д. Ц. от гр. С. против М. на в. р. иск с правно основание чл.261, ал.2, вр. чл.261, ал.1 ЗМВР /отм./ за заплащане на сумата 17 312,42 лв., представляваща разлика между размера на дължимите му се 20 брутни трудови възнаграждения, изчислени на базата на последното му брутно трудово възнаграждение преди освобождаване от служба и размера на фактически изплатените му през 1995г. и през 2005г. суми, ведно със законната лихва.
В подадената от Ц. Д. Ц. от гр. С. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата М. на в. р. изразяват становище за нейната неоснователност.
По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Ц. Ц. е работил в системата на МВР, от която е освобождаван три пъти – през 1995г., 1998г. и 2006г., като при първото освобождаване са му изплатени 8 брутни трудови възнаграждения в размер на 171 808 неденоминирани лева, а при второто – 12 брутни трудови възнаграждения в размер на 8 223 768 неденоминирани лева или общо 20 брутни трудови възнаграждения. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.262, ал.3 ЗМВР/отм./ се отнася само за начина на определяне размера на обезщетението, но не може да бъде приложена към вече определените и изплатени на ищеца обезщетения при първото и второто му освобождаване от длъжност, когато трудовото му възнаграждение е било в други размери.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
С оглед данните по делото, а именно че жалбоподателят е освобождаван от служба в МВР три пъти, като при първото му освобождаване през 1995г. са му изплатени 8, а при второто през 1998г.– 12 брутни трудови възнаграждения, като и двете обезщетения са изчислени съобразно действащата към момента на освобождаването му от служба нормативна уредба на база последното получено възнаграждение, въззивният съд правилно е приел, че ответникът не дължи на същия заплащане на разликата между 20 брутни възнаграждения, изчислени на база полученото от него последно пълно брутно възнаграждение през м.12.2005г. и получените до тогава суми.
Доводите на касатора, че съгласно нормата на чл.261, ал.2 ЗМВР/отм./ претедираната разлика му се дължи, тъй като същата е специална и има възнаградителен характер не могат да бъдат споделени. В тази връзка решаващият съд правилно е приел, че разпоредбата на чл.262, ал.3 ЗМВР/отм./, според която еднократните парични обезщетения по чл.261 ЗМВР/отм./ се изплащат на базата на брутното трудово възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба, се отнася само за начина, по който се определя размерът на обезщетението, а не може да се приложи към вече определените и изплатени на касатора обезщетения при първото и второто му освобождаване от служба, когато получаваните от него тогава брутни възнаграждения са били в по-ниски размери. Правопораждащ факт за плащане на паричното обезщетение е освобождаването от длъжност, поради което същото се определя по размер на брутните трудови възнаграждения именно към този момент и в разрез с целта на закона е да се прави преизчисляване на изплатеното вече обезщетение на база друго брутно трудово възнаграждение. Ето защо и на основание чл.291, т.1 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, намерила израз в атакуваното решение.
С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила решение № 136 от 25.06.08г., постановено по гр.д. № 511/08г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар