Р Е Ш Е Н И Е
№ 658/2009
гр. София, 22.02..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 64/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 251 от 02.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 470 от 28.10.08г., постановено по в.гр.д. № 1271/07г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 16.10.07г. по гр.д. № 878/07г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Н. М. против О. с. по земеделие– гр. В. Т. и О. В. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху недвижим имот – зеленчукова градина с площ от 0, 800 дка, находяща се в землището на гр. В. Т. , м.”Г”.
В подадената от Й. Н. М. от гр. В. Т. касационна жалба срещу решението са направени оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че една част от процесния имот е включена в регулация – в УПИ * – за промишлени нужди в стр. кв.18, а останалата част е включена в т.н.”резултативен фонд” по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ и е станала общинска собственост. С оглед на това съдът е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Й. М. не може да защити правата си с иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не притежава реституционно право, възстановимо по реда на ЗСПЗЗ, а съгласно чл.19, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ би могла да предяви по реда на чл.124, ал.1 ГПК установителен иск против общината.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че изложените от въззивния съд съображения за отхвърлянето на предявения иск не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като обстоятелството, че една част от процесния имот понастоящем е включена в т.н.”резултативен фонд” по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ и е станала общинска собственост, а друга- в регулация, не е пречка за успешното провеждане на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, доколкото същият има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделския имот към момента на обобществяването на земята, а не към настоящия момент. От разпоредбата на чл.19, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.13/2007г.), на която се е позовал окръжният съд, също не може да се направи друг извод. Освен това установителен иск за собственост на земеделски имот, независимо дали същият е бил включен в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, принципно не би могъл да бъде проведен успешно, ако не е налице възстановяване на правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с които се извършва възстановяването.
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че претендираният от него имот е бил негова собственост или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята. За установяването на това право следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права, като нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имоти на публична продан и др. Правото на собственост върху земеделска земя съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила (протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.). В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства – копия от данъчни партиди (емлячен регистър) на Т. И. С. , починал на 07.02.1956г., наследодател на касаторката, е установено, че същият е притежавал процесния имот с площ от 0, 800 дка в м.”Г” по наследство и предвид предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост върху земеделски земи се налага изводът, че същият към момента на обобществяването на земята е бил негова собственост. Наследниците на Т. И. са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имота в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустим и основателен.
С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което на наследниците на Т. И. С. бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката направените от нея разноски за всички инстанции в размер на 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 470 от 28.10.08г., постановено по в.гр.д. № 1271/07г. на Великотърновския окръжен съд и вместо него постановява:
П р и з н а в а на наследниците на Т. И. С. , починал на 07.02.1956г., б.ж. на гр. В. правото на възстановяване на собствеността върху недвижим имот – зеленчукова градина с площ от 0,800 дка, находяща се в землището на гр. В., местността “Г” по предявения от Й. Н. М. от гр. В. против О. с. „З” гр. В. и О. В. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
О с ъ ж д а О. с. „З” гр. В. и О. В. да заплатят на Й. Н. М. от гр. В. сумата 150 лв.(сто и петдесет лева) разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: