Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
гр. София, 12.01..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 173/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 250 от 02.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1211 от 16.07.08г., постановено по гр.д. № 800/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 126 от 15.11.07г. по гр.д. № 522/07г. на А. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Ц. П. и Е. А. Ж. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на О. с. по з. и гори -гр. Асеновград, че наследниците на Ц. А. М. , починала на 17.07.1985г. и Е. А. Ж. имат право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 37 дка, находяща се в землището на с. М., Пловдивска област, м.”А”.
В подадената от Д. Ц. П. от гр. П. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Р. д. по горите- П. и Д. г. с. гр. А. изразяват становище за неоснователност на същата, а останалите ответници не вземат становище по нея.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са доказали процесната гора с площ от 37 дка да е била собственост на техните наследодатели, респ. на самите тях, тъй като в представения по делото протокол от 28.06.1945г. на назначената от министъра на земеделието и държавните имоти комисия по Закона за г. техните имена не фигурират, а представеният С. на лицата от с. М., А. околия, в който на ред № 34 е записано “Н-ци на А. Х. М. С. – Ф. и С. – 37 дка гора – 719 лв.” не е годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост, независимо от факта, че Ф. и С. /Селиме/ са предишните собствени имена на Ц. /Цвета/ М. и Е. Ж. , тъй като същият не съдържа данни кога, от кого и по какъв повод е изготвен. Относно направеното от заместник председателя и от председателя на поземлената комисия на гърба на списъка отбелязване, че “съгласно консултация с правния отдел на МЗГ същият следва да се приеме като част от протокола от 28.06.1945г.” съдът е приел, че то не го обвързва. С оглед на това предявеният иск е приет за неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че посоченият списък не е бил оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./ и че от същия се установява правото им на собственост върху процесните гори, доколкото на обратната му страна е направена забележка от председателя на П. комисия А. на 22.06.2000г., че същият е част от протокола от 28.06.1945г. не са основателни. Обстоятелството, че същият не е бил оспорен от противните страни като неверен е без правно значение, тъй като оспорването на верността на документа е средство защита само срещу обвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, каквото качество представеният списък не притежава, предвид липсата на данни от кого е съставен. Защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документите, тъй като съдът не е обвързан от нея, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. Във връзка с направеното от заместник председателя и от председателя на поземлената комисия на гърба на списъка отбелязване, въззивният съд правилно е приел, че същото не го обвързва, доколкото посочените лица нямат компетентност да извършват такова удостоверяване, а и в самия списък липсват някакви индиции да е част от посочения протокол, нито в последния се съдържат някакви данни за наличие на приложения към него, още повече, че и самият протокол не е пряко доказателство за наличие на право на собственост върху гори в землището на с. М. на посочените в него лица. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно. Ето защо крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявения иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е правилен.
Съгласно чл.291 ГПК за правилно следва да се посочи становището, което е намерило израз в обжалваното решение, а не в представеното от касатора решение от 13.07.06г. по гр.д. № 113/06г. на РС- А.
С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 1211 от 16.07.08г., постановено по гр.д. № 800/08г. на Пловдивския окръжен съд.