О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С. 12.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2185 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Спортно училище „Н. В.” [населено място], представлявано от директора К., чрез процесуалния представител адвокат Паунова против въззивно решение № 108 от 19.03.2018г. по в.гр.д. № 108 по описа за 2018г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 4.01.2018г. по гр.д.№ 1401/2017г. на РС Самоков, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост поради липса на посочените основания по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и основателност. Претендира направени разноски, без да представя конкретни доказателства за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК по въпроса: „Представлява ли изключение по смисъла на §1 т.8 ДР на КТ в частта му „обективни причини”, във вр. с чл.68 ал.4 КТ обстоятелството, че работното място за учителска длъжност може да се открива при наличие на учебни часове по определен учебен предмет, включително и на факултативни учебни часове, за изпълнение на минимална норма на преподавателска работа и след заверяване на Списък- образец № 1 за всяка учебна година, така че да е законосъобразно сключването на срочен договор за една година?”
В случая въззивния съд е счел за незаконосъобразна издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ /изтичане на уговорения срок/, поради направеният от него извод, че трудовият договор е безсрочен и за него посоченото правно основание за прекратяване е неприложимо. Съдът е приел, че сключеният между страните трудов договор № 14 от 2.09.2016г., за срок от една година, за изпълнение на длъжността „учител по биология и химия”, не отговаря на предвидените в чл.68 ал.1 т.3 и т.4 КТ ограничения, защото няма данни същият да е за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа, нито училището да е „обявено в несъстоятелност или ликвидация предприятие” и в сключеният трудов договор не е записано, че е налице хипотеза на „изключение” по смисъла на §1 т.8 ДР на КТ, т.е. не е отразено наличие на конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни или други обективни причини от подобен характер, които да са съществували към момента на сключването му и да обуславят уговореният в него срок на действие до 2.09.2017г. В. съд е приел, че след като императивните условия по чл.68 ал.1 т.3 и т.4 КТ не са налице, на основание чл.68 ал.5 Кт, договорът се е трансформирал в такъв за неопределен срок.
Имайки пред вид така изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, а освен това не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК. Съображенията:
Решаващите мотиви на въззивният съд не са свързани с това, дали посочените от касатора обстоятелства, изложени в поставеният от него въпрос, могат да се приемат като „обективни причини”,по смисъла на §1 т.8 ДР на КТ, обосноваващи наличие на „изключение” по чл.68 ал.4 КТ. Мотивите на въззивният съд от значение за изхода по делото са, че в сключеният между страните трудов договор № 14 от 2.09.2016г. подобни обективни причини въобще не са посочени.
Съгласно трайно установената практика по приложението на чл.68 ал.1 т.1, чл.68 ал.3 и ал.4 и §1 т.8 ДР на КТ, обективирана в решения № 104 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 453/2009г. на ІІІ г.о., № 94 от 17.04.2018г. по гр.д.№ 3082/2017г. на ІV г.о., № 66 от 27.04.2016г. по гр.д.№ 4329/2015г. на ІІІ г.о., от императивният характер на разпоредбата на чл.68 КТ произтича задължителния характер на изискването на §1 т.8 ДР на КТ, обстоялствата които обуславят срочността на трудовия договор, да бъдат изрично вписани в него. Следователно – след като в сключен за срок от една година трудов договор /какъвто е настоящия/ не са вписани обстоятелства по §1 т.8 ДР на КТ, обуславящи неговата срочност, то не е налице изключението по смисъла на чл.68 ал.4 КТ. Съгласно решение № 145 от 29.06.2016г. по гр.д.№ 593/2016г. на ІІІ г.о. – срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл.68 ал.4 КТ се смята за сключен за неопределено време, на основание чл.68 ал.5 КТ и за него не е приложимо основанието по чл.325 ал.1 т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
Наличието на трайно установената съдебна практика, в съответствие с която е разрешен поставеният от касатора въпрос, изключва възможността същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не е налице, защото в представеното от касатора изложение липсват конкретни съображения, с които да е обоснована твърдяната от него „очевидна неправилност” на въззивния акт. Настоящият съдебен състав приема, че не могат да се счетат за такива бланкетно посочените доводи за необсъждане на фактите по делото /без конкретизация за кои факти става въпрос/, за прилагане на постулати от неприложима съдебна практика/без да се цитира такава/ и за недостатъчно изяснена фактическа обстановка /без да се посочва какво има пред вид касатора/.
Поради липса на представени доказателства за реално извършени от ответната страна разноски, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ал.1 за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 19.03.2018г. по в.гр.д. № 108 по описа за 2018г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :