О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
[населено място] ,20,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 705 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал. 2 предл. второ вр. с ал. 1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. Г. А. против постановеното от състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд определение № 660 / 13.07.2012 год. по ч.т.д. № 354 / 2011 год. . С атакуваното определение е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 от ГПК , частната жалба на същата страна против въззивно определение на Софийски градски съд № 2185 / 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1186 / 2011 година . С последното е оставена без уважение частната жалба на С. А. против определение на СРС от 29.09.2010 год. по гр.д. № 31192 / 2009 год. за връщане подадената от нея искова молба против [фирма], поради недопустимост на предявените отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК ,за недължимост на сумите 4012,85 лв. – главница / такса за потребена топлоенергия / и 1 698,18 лв. – мораторна лихва върху същата . Кредиторът [фирма] се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК , срещу която ищцата не е подала възражение по реда на чл.414 ГПК . Жалбоподателката атакува определението на състав на второ търговско отделение с доводи , относими към преценка по същество на основателността на жалбата й , оставена без разглеждане , респ. относно допустимостта на предявените от нея искове , приети от съда като непопадащи в хипотезата на чл.424 ГПК . Възприела е позоваването от касационния състав на „ цената на иска „ , като предмет на повдигнат от самата нея спор за цената на исковете, което отрича . Предвид липсата на конкретни доводи за неправилност , настоящата проверка се ограничава до формалната преценка за наличието на предпоставките на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК .
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
Атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено . Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно съединени отрицателни установителни искове , с цена на всеки под минималните прагове за касационна обжалваемост на решения по търговски спорове / 10 000 лв. / , каквито и на основание чл.286 ал.1 ТЗ са конкретните – за вземания, произтичащи от сделка, сключена от търговец по чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ , свързана с упражняваното от него занятие , към която и съгласно чл.287 от ТЗ намират приложение общите правила за търговските сделки , независимо от липсата на качество „ търговец „ на съконтрахента . Впрочем не е надхвърлен и минимално определения праг на касационна обжалваемост за граждански дела . Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела , решенията по които не подлежат на касационно обжалване по чл.280 ал.2 от ГПК , какъвто е настоящия случай .Касационната жалба е подадена след изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр. 100 / 21.12.2010 год. / ,поради което пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК не намира приложение . Цената на исковете е съобразена самостоятелно при преценка на касационната обжалваемост на всеки от тях , а не сумирано , в съответствие с т.1 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС , което и в тази му част не е изгубило приложението си. Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 660 / 13.07.2012 год. по ч.т.д. № 354 / 2011 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :