3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
С. 27.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1222/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Х., А. К. Х., В. К. Г., Г. А. Х., М. Т. А., Е. Т. А., С. И. С., Л. Г. К., Г. Г. К., Б. Г. К., Искра Т. Г., М. Б. Ш., И. Г. Ш., Т. Г. Ш., чрез процесуалния ми представител адв.Д. М., срещу въззивно решение от 28.05.2010г. по гр. дело № 135/2010г. на Софийския окръжен съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат две групи правни въпроси, за които се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставените материалноправни въпроси са : за предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, кога се приема, че незаконно отчужденият имот не съществува в същия вид и дали несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, извършени в незаконно отнети имоти, е пречка за настъпване на реституцията.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, не е изразил становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение от 26.10.2009г. по гр.д.№ 384/2007г. на Пирдопския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу Държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на бивша ливада в м.”А. махала”, с площ 2,850 дка, представляваща по действащия РП на [населено място] част от Парцел І-за спортен комплекс, кв.13 застроено футболно игрище.
В. съд е приел, че соченото основание на правото на собственост – реституция по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ не е налице. Ищците са наследници на И. К., поч.1920г. съгласно протокол по гр.д.№90/1930г. наследниците на К. са получили в дял половината от ливада в м.”А. махала” от 2,850 дка. Налице е идентичност между ливадата и част от имот пл.№1362 в кв.27 по плана на [населено място] от 1945г. с площ 6 164 кв.м. Последният имот е идентичен с пл.№ 71, кв.7 с площ 6 164 кв.м. по плана от 1959г. и е бил отчужден за строеж на стадион през 1962г. и заплатен на наследници на Н. К.. Те са се легитимирали с нот.акт №129/1943г., който пък е обезсилен в исков процес за правото на собственост /гр.д.№298/1953г./, воден от наследниците на И. К.. Съгласно А. №108/1969г. четири имота, измежду които и пл.№71 са отредени по РП за стадион и са заплатени на собствениците. След като обезщетението неправилно е изплатено на наследници на Н. К., то отчуждаването на частта от имот пл.№71 е станало не по установения от закона ред. За да настъпи обаче реституционният ефект по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ е необходимо, към датата на влизане в сила на разпоредбата /22.11.1997г./, имотът да съществува реално в размерите, в които е отчужден. Тази предпоставка липсва, тъй като от 1987г. имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му по плана от 1987г. е включен в Парцел-І – „За спортен комплекс”, предназначен за обществено обслужване. Мероприятието, за което е отчужден и отреден имотът през 1962г.- „Стадион”, е реализирано.Имотът не съществува реално до размера, в който е отчужден. Изводът е основан на неоспорената техническа експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай даденото от въззивния съд решение на спорния по делото въпрос относно липсата на предпоставките за възстановяване собствеността по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ към релевантния момент е в съответствие с ТР №6/2006г., ОСГК. Въпросът кога се приема, че незаконно отчужденият имот не съществува в същия вид и дали несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, извършени в незаконно отнети имоти, е пречка за настъпване на реституцията, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в цитираното ТР №6/2006 и в ТР№1/1995г. ОСГК въззивният съд е приел, че макар да е налице отчуждаване не по установения законов ред, то осъщественото съгласно неоспорената техническа експертиза мероприятие за което е отчужден теренът, не е незаконен строеж само поради това, че е извършен от несобственик – държавата. Съобразена е постоянната съдебна практика, в т.ч. цитираното ТР, както и ТР№1/1995г., ОСГК, съгласно която целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Хипотезата на чл.2,ал.2 вр.ал.3 ЗВСОНИ е осъществена, когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения ред. Реституцията е изключена, когато върху отнетата земя е осъществено законно строителство и обектът не съществува до размера, в който е бил отнет от държавата. Ако отнемането без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, като юридически собствеността се запазва от носителя на правото, това не означава, че изградените от нея строежи са незаконни поради това, че са изградени от несобственик. Разграничението на незаконните от законните строежи в такива имоти като условие за възстановяване на собствеността върху земята, поради това, че осъщественото законно строителство изключва реституцията /обектът е променен и не съществува до размера, в който е отнет/, следва да се сведе до несъобразяването с формални изисквания за законност на строежите. При липса на данни по делото изпълненият строеж да е незаконен, респ. неузаконяем и въобще при липса на въведен спор за съобразяване на изпълнените мероприятия със законовите изисквания и тяхната узаконяемост, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Повдигнатият процесуален въпрос за последващо определена и присъдена държавна такса, без да има промяна в цената на иска, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото не включен е предмет на атакуваното решение, поради това, че както е посочил и въззивният съд разпореждането, с което е определена допълнителна държавна такса, не е било обжалвано по реда на чл.56,ал.2 ГПК /отм./, поради което е влязло в сила.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2010г. по гр. дело № 135/2010г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.