О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 28.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 1209 по описа за 2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1327 от 05.02.2016 г., подадена от П. Н. Г., чрез адв. М. А. срещу определение № 11 от 13.01.2016 г. на Върховния касационен съд, I г.о., постановено по ч.гр.д. № 6011/2015 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх.№6008 от 12.11.2015г., подадена от П. Н. Г. срещу определение № 298 от 28.10.2015г., постановено по в.ч.гр.д.№370/2015г. по описа на Окръжен съд-Ямбол и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Ответниците по жалбата Д. Д. Т., Д. Г. Т. и Г. Т. П., в писмения си отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.Ж. А., изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на първо гражданско отделение, е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол съгласно чл.274, ал.4, във вр. с чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийския районен съд по гр.д.№47814/2015г. по молба на П. Н. Г. с искане по чл.5 от ЗННД за издаване на заповед за защита, основано на твърдения за извършено спрямо нея домашно насилие, срещу Д. Г. Т.-неин бивш съпруг, Д. Д. Т.-нейна дъщеря и Г. Т. П.-лице във фактическо съжителство с дъщеря й. С определение № 80 от 14.08.2015 г. СРС е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност по правилата на местната подсъдност на Ямболския районен съд. С протоколно определение от 05.10.2015г. по гр. д. № 2213/2015г. Ямболският районен съд е прекратил производството спрямо Г. П., приемайки, че като лице във фактическо съжителство с дъщерята на молителката, съгласно чл. 3 ЗЗДН той не може да отговоря по реда на този закон. Това определение е потвърдено от Ямболския окръжен съд с определение №298 от 28.10.2015г., постановено по в.ч.гр.д.№370/2015г.
Определението,предмет на частната касационна жалба, е било постановено в производство, развиващо се по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с искане за защита на пострадалото от домашно насилие лице и решението на първоинстанционния районен съд съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния окръжен съд, а съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно.Следователно, по силата на предвиденото в тази законова разпоредба,така постановеното въззивно решение,не подлежи на касационен контрол.Обжалваното определение,постановено по реда на това производство,също не подлежи на касационно обжалване,тъй като решението по същото не подлежи на касационно обжалване-член 274,ал.4 ГПК, поради което съставът на ВКС, I г. о. правилно е оставил частната касационна жалба срещу въззивното опледелие без разглеждане.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11 от 13.01.2016 г. на Върховния касационен съд, I г.о. постановено по ч.гр.д. № 6011/2015 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: