О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
С., 07.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 718/2014 година
Производството е по член 284,ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№95551/22.08.2013г.,подадена от Т. С. Л.,А. С. Т.,Г. П. К.,Е. Г. О.,Р. Г. К. и М. Г. Д.,против допълнително решение от 22.07.2013г. на Софийски градски съд,ІІг въззивен състав,постановено по гр.д.№12823/2012г. по описа на същия съд,с което се допълва решение №3503/11.05.2013г. по гр.д.№12823/2012г. по описа на СГС така:осъжда Т. С. Л.,Г. П. К.,Е. Г. О.,Р. Г. К. и М. Г. Д.,допълнително солидарно да заплатят,на основание член 78,ал.1 ГПК, на [фирма] С. сумата от 4 600 лева,направени разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното допълнително решение е неправилно,като се излагат аргументи и за прекомерност на присъдените разноски,и се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото,след постановяване на въззивното решение №3503/11.05.2013г. по делото,е постъпила молба вх.№76442/26.06.2013г. от [фирма] С.,с която на основание член 248 ал.1 ГПК се иска от въззивния съд да се допълни въззивното решение в частта му за разноските,като се присъдят поисканите такива,направени за въззивната инстанция в размер на 4600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2012г.,отразено в представения списък за разноските по член 80 ГПК.
Въззивният съд,след приключване на въззивното производство,се е произнесъл с решение №3503 от 11.05.2013г. по делото,с което е потвърдил изцяло решение от 10.05.2012г. по гр.д.№46732/2010г. по описа на Софийски районен съд,37 състав.
По делото е била присъединена и частна жалба на [фирма] С. против определение от 04.07.2012г. за изменение на първоинстанционното решени от 10.05.2012г. по гр.д.№46732/2010г. в частта му за разноските,по което въззивният съд се е произнесъл ,с диспозитива по горепосоченото решение № 3503/11.05.2013г.,като е отменил обжалваното определение в частта за присъдените разноски и вместо него е постановено:осъжда Т. С. Л.,А. С. Т.,Г. П. К.,Е. Г. О.,Р. Г. К. и М. Г. Д.,солидарно да заплатят на [фирма] С.,на основание член 78 ал.3 ГПК сумата от 10 000 лева разноски-депозит на СТЕ и адвокатска защита по договор за правна помощ от 18.03.2011г.
С обжалваното допълнително решение,въззивният съд правилно и законосъобразно е приел,че ответното дружество,е претендирало и направените разноски за въззивното производство,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,в размер 4600 лева,съгласно приложен договор за правна защита и съдействие №0464652/приложен по ч.гр.д.№12532/12г. по описа нае СГС/,преведено по банков път,поради което тези разноски са били реално сторени.
Неснователни са оплакванията в жалбата,че неправилно съдът е осъдил всички касатори,ищци по предявения иск,като според тях следвало да прецени това според притежаваните от тях идеални части от процесния имот,според правата им в наследственото правоотношение.Тези аргументи са несъстоятелни,тъй като видно от заявеното с петитума на исковата молба,както и в диспозитива на първонистанционното решение,което е потвърдено от въззивната инстанция,е било поискано от всички ищци в качеството им на наследници на общия наследодател ,да бъде признато за установено по отношение на ответната страна Столична Община,че са собственици на целия процесен имот,като по отношение на ответното дружество се иска да бъде осъдено за предаде владението върху целия процесен имот,които искове са отхвърлени.Ответникът по иска има право да иска съгласно член 78 ал.3 от ГПК заплащане на направените от него разноски,което субективно имуществено право е било упражнено от ответното дружество и съответно уважено, с оглед изхода на спора, с постановеното от съда решение.Съдът не е задължен в това производство да установява какви са правата,произтичащи от наследяването за всеки от тях от откритото наследство на общия им наследодател и съответно да преценява какви разноски всеки дължи,защото тези техни права не са предмет на разгледания спор,а същите представляват отношения помежду им,като наследници на общия им наследодател.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателите за прекомерност на разноските за въззивната инстанци,тъй като претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение е в размер,който съответства на фактическата и правна сложност на делото,както и същата е ефективно осъществена.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение от 22.07.2013г. на Софийски градски съд,ІІг въззивен състав,постановено по гр.д.№12823/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: