О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 496 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 644 от 1.12.2008 год. по гр. д. № 748/2008 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 1* от 7.04.2008 год. по гр. д. № 823/2007 год. на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р. Б. Ч. от с. М., общ. Пазарджик против ОбСЗ – гр. Б. иск за признаване правото на наследниците на В. Г. К. , починал през 1984 год., на възстановяване собствеността върху земеделски имот в землището на с. К., община Б., представляващ ливада в м. „Л” с площ 3 дка, при описаните съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на липса на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с оглед необжалваемостта на въззивните решения по отменения ГПК, а в съществуващата такава, илюстрирана в представените решения на окръжни съдилища въпросът за доказателствата, установяващи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към момента на кооперирането им, е решаван противоречиво.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, тъй като не са представени писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя на ищеца върху процесния земеделски имот. Съдът се е позовал на изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 13/2007 год., изключващ писмените декларации и/или свидетелските показания като основание за доказване на правото на собственост. С оглед липсата на представени писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателя към момента на образуване на стопанството, които по начало са годни да удостоверят права – нотариални актове, актове за оземляване, протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др., съдът направил извод за неоснователност на предявения иск. Приел, че представените заявление-декларация и опис-декларация на наследодателя не установяват правото му на собственост, а освен това в последната не е описан и спорния имот. Не е кредитирал и представеното копие от данъчна книга на името на Г. К. за периода 1929-1934 год., тъй като липсват доказателства за родствена връзка с наследодателя на ищеца, а и описаният имот в м. „Л” е с различна площ от спорния.
За да бъде допуснато касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Действително изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е обусловен от липсата на писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя, които по начало да са годни да го удостоверят, каквито не са представените от ищеца заявление-декларация и опис-декларация от името на наследодателя. По този въпрос не е налице различен извод в представеното решение от 31.10.2007 год. по гр. д. № 562/2007 год. на Софийски окръжен съд, тъй като в него е обсъждано извлечение от землячен регистър, като допустимо от закона средство за доказване на собствеността /арг. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ/. Неотносимо е и решението от 12.12.2007 год. по гр. д. № 180/2007 год. на Шуменския окръжен съд, в което е обсъждано удостоверение от 1956 год. и книга на член-кооператорите от 1955 год., които съдът не е кредитирал, тъй като не удостоверяват право на собственост, макар и да попадат сред тези по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Аналогично е положението и с решението от 2.08.2007 год. по гр. д. № 313/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, в което е кредитиран протокол на ТПС комисия за извършена замяна на земи на некооператори по ЗТПС. Освен това съображение, че в представените влезли в сила решения не е налице противоречиво произнасяне по въпроса за доказателствената сила на декларациите, то следва да се отбележи и това, че въззивният съд в обжалваното решение не е кредитирал същите освен поради това, че не са годни доказателства да удостоверят собственическите права на наследодателя, но и това, че в тях не е описан процесния имот в м. „Л”. Относно представеното копие от данъчна книга на друго лице, за което липсват доказателства за родствена връзка с наследодателя на ищеца, съдът е приел, че също не установява принадлежността на спорния имот от 3 дка, тъй като е описан различен по площ имот. Следователно, освен съображението, че декларациите не представляват писмени доказателства за установяване правото на собственост, изводът на въззивния съд е обусловен и от липсата на релевантни данни в тях в подкрепа на твърденията на ищеца, поради което и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 644 от 1.12.2008 год. по гр. д. № 748/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от Р. Б. Ч. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: