Определение №734 от 21.9.2011 по ч.пр. дело №562/562 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 734

С., 21.09.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 562/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Б. С., Е. И. Е., М. К. Г., М. М. А., Л. Г. П., К. Г. К., В. И. Ш., Д. И. Е., Е. Василева К., В. Т. И., Р. С. С., В. К. Д., И. В. Д., А. И. Н., М. А. Д., Н. И. М., Б. Б. И. и А. А. Василева – всички от [населено място], със съдебен адрес: адв. В. К. – [населено място], [улица] срещу Определение от 10.V.2011 г. по ч.гр.д.№ 1471/2011 г. на СГС, адм.отд., с което е върната на жалбоподателите частна касационна жалба вх.№21 705/14.ІІІ.2011 г. срещу Определение №2144 от 11.ІІ. 2011 г. по ч.гр.д. № 1471/ 2011 г., с което е потвърдено Разпореждане от 10.ІХ.2010 г. по гр.д. № 4029/ 2010 г. на СРС, 38 с., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че дължимата държавна такса по подадената частна жалба е 15 лв., съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не определената за довнасяне от ВКС 187.73 лв., като неправилно председателят на ІІ ТО на ВКС с Разпореждане №118/ 28.ІІІ.2011 г. е преценил, че дължимата държавна такса е по чл.18 ал. 2 т. 2 от Тарифата, вр. чл. 12, без да обърне внимание, че се касае за частна жалба. В Изложение на касационните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че по изложените съществени правни въпроси, касаещи държавната такса по частната жалба и размера й, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателите за разрешените релевантни процесуални въпроси и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С обжалваното определение е върната на жалбоподателите подадената частна жалба срещу Определение № 2144 от 11.ІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1471/2011 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 10.ІХ.2010 г. по гр.д.№42029/2010 г. на СРС, 38 с., с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищците (посочените жалбоподатели) солидарно срещу Фондация “Социална защита”- [населено място] и Р. В. Р. – от [населено място] за сумата общо 20 272.80 лв. по Запис на заповед от 4.VІ.2010 г., по съображения, че жалбоподателите не са отстранили нередовността на частната жалба – да изпълнят указанията на съда и да довнесат 187.13 лв. държавна такса.
Обжалваното определение е правилно. По въпроса за дължимата държавна такса е налице задължителна съдебна практика, която е в смисъл, че държавната такса се определя по чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в случаите, в които частната жалба е срещу отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в които случаи съдът се произнася по същество по основателността на заявлението – в тези случаи се събира държавна такса в размер на ? от тази, определена в чл. 12 от Тарифата. Държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата за ДТ, когато заявлението за издаване заповед за изпълнение не е разгледано по същество и когато се обжалва разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419 ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл са постановените от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК определения: Опр.№477/ 30.VІ.2010 г. по ч.т.д. №504/2010 г., Опр.№99/8.ІІ.2010 г. по ч.т.д. №793/ 2009 г., Опр. №540/18.ІХ.2009 г. по ч.т.д.№277/2009 г., Опр. №608/12.ХІ.2009 г. по ч.гр.д.№543/2009 г., Опр. № 540/18.09.2009 г. по ч.т.д. №277/ 2009 г., Опр. №99/08.02.2010 г. по ч.т.д.№793/2009 г. и др. Като е съобразил тази съдебна практика, правилно съдът е задължил жалбоподателите да довнесат остатъка от следващата се държавна такса, и поради неизпълнение на това задължение, е постановил връщане на частната жалба, като нередовна.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.V.2011 г. по ч.гр.д. № 1471/ 2011 г. на Софийски градски съд, Адм.отд., ІІІ ”в” с.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар