Определение №745 от по гр. дело №92/92 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                 № 745
 
София, 15.07.2010г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на  четиринадесети юли     две хиляди и десета година, в състав :                    
                  
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА  ПАПАЗОВА    
                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               92/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. срещу Решение № 1057/20.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 2438/2008 на САС в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу П. С. Ш. от гр. С. иск на осн. чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата при ПТП смърт на нейния съпруг Х за размера над 8 000 лв. до 10 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила в това число и неизпълнение указанията , дадени в прехождащо отменително решение на ВКС и необоснованост.
Иска се решението да бъде отменено и исковата претенция за бъде уважена в рамките на претендираното от ищцата, в съответствие с изискванията за справедливост. Претендират се и разноски. Към жалбата представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК досежно основанията за допустимост на касационното обжалване.
По делото е депозирана и насрещна касационна жалба от ”З” АД, гр. С., с която се обжалва решението в частта , в която по предявения от ответника по основния иск П. С. Ш. обратен иск, дружеството е осъдено да заплати застрахователно обезщетение в размер на 8 000 лв. В насрещната касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в тази част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение , с което обратният иск да бъде отхвърлен. Към насрещната касационна жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК относно основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба на С. К. Н. – П. С. Ш. и „З. д. Е. „ АД , гр. С. не вземат становище по нея.
С. К. Н. оспорва основателността на подадената насрещна касационна жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
По подадената касационна жалба на С. Н.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от нейната редовност за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение, следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Изискването за посочването на такъв въпрос представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съответно- непосочването на такъв въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая страната не е формулирала такъв въпрос.
Визираните от касатора въпроси и навеждани доводи относно : процесуалната стойност и приложимост на чл. 10 ГПК , необсъждането на всички доказателства в тяхната детайлна значимост, извършената в нарушение на чл. 136 ГПК / отм./ преценка на свидетелските показания по делото, липсата на мотиви в това число и твърдението за необсъждане на доказателства и тяхната достоверност, на практика представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, което представлява касационно основание за отмяна на решението и могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато.
Същевременно посоченият в изложението въпрос за съпричиняването на произшествието от страна на пострадалия, не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение, доколкото е бил преклудиран с отменителното решение, постановено по гр.д. № 3480/2007 год. на ВКС , ГК,І отд. С оглед на това същият няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК във посочения вече смисъл.
Следователно не е изпълнено общото изискване за допустимост на касационното обжалване и само на това основание касационното обжалване по жалбата на С. Н. не следва да се допуска.
С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 287,ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана и подадената насрещна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1057/20.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 2438/2008 на САС, ГК, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар