3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №210/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т., Б., подадена от пълномощника и адвокат А. Б., срещу решение №491 от 02.12.2010 г. по гр. дело №873/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката е сочи доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправен въпрос относно възможността на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК като препрати към мотивите на първоинстанционния съд без да излага собствени такива. Счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Т. П. Д., Т. А. А., М. А. А., Л. П. Д. и П. Л. Д. не са заявили становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение е потвърдено решение №4993 от 06.07.2003 г. по гр. дело №1612/2008 год. на Благоевградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. С. Т. срещу Т. П. Д., Т. А. А., М. А. А., Л. П. Д. и П. Л. Д. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да изместят В и К инсталацията, която преминава през общата за двете сгради близнаци тухлена страна; да премахнат за своя сметка всички последици от теча; да премахнат изградения от тях отдушник и да премахнат изградените от тях прегради, с които се пречи на естественото оттичане на снежните и дъждовните води. В. съд като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, че на ищцата се пречи от ответниците да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е налице нито едно от сочените основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване. Съобразно цитираната разпоредба на касационно обжалване подлежат въззвни решения , в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатият от касатора въпрос относно приложението на чл.272 ГПК обуславя крайното решение. Посоченото от касатора решение № 237/2001г. по гр.д.№1521/2000г. не води до извод, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,тъй като има за предмет допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по изясняване фактическата обстановка. Повдигнатият въпрос не и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивиния съд. Според нея въззивният съд е длъжен да провери по същество, правилно ли е решението на първоинстанционния съд. Някои от действията на съда се проверяват служебно /спазването на императивни разпоредби на материалния закон/, а други – само ако са посочени във въззивната жалба /процесуалната законосъобразност на посочените процесуални действия и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд/. Ако във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд трябва да им отговори в мотивите на своето решение, но съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК не е длъжен да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, достатъчно е да препрати към тази част от тях, която споделя напълно.Останалата част от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания, касаещи фактите по делото и обосноваността на съдебния акт. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №491 от 02.12.2010 г. по гр. дело №873/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: