3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1374/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат М. О., срещу решение №V-89 от 15.07.2011 г. по гр. дело №802/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това дали е валиден договорът за замяна, ако заменителите не са посочени поименно, но същите могат да се установят като наследници на определено лице; дали съдът може служебно да проверява самоличността и представителната власт на лицето, подписало договора за замяна, както и за това дали е допустимо доказателствено искане, направено извън съответните срокове, установяващо процесуалната легитимация на страна по делото – третите лица помагачи като наследници на Л. П. Л..Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба М. А. М. и Ж. Р. В., двамата от [населено място], Бургаска област, оспорват жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Третите лица – помагачи на [община] Д. Л., Н. В. П., Д. Д. З., М. Д. И., Н. П. М., И. Г. Х. и Е. Г. Л. не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №14 от 08.03.2010 г. по гр. дело №56/2009 г. на Районен съд – Царево. С първоинстанционното решение е признато за установено по иска, предявен от М. А. М. и Ж. Р. В., двамата от [населено място], Бургаска област, че касаторът не е собственик на 330/1082 идеални части от бивш имот с идентификатор 66528.501.254 по кадастралната карта на [населено място], Бургаска област, понастоящем разделен на два имота: имот с идентификатор 66528.501.604 с площ от 472 кв.м. и имот с идентификатор 66528.501.605 с площ от 664 кв.м. В. съд е приел, че между по гр.д.№ 431/1991г. е признато за установено, че ищците са собственици по давност на празно дворно място от 1150 кв.м.,представляващо парцел ІV, кв.14 по плана на [населено място]. В това производство общината е участвала в качеството си на трето лице помагач на ответниците, на които е отстъпила право на строеж. Ищците владеят имота, а общината е съставила впоследствие А. №115/2004г. на основание §42 ПЗР З. и договор за замяна от 17.05.1995г., като отрича правата им. Съгласно разпределяне доказателствената тежест в процеса [община] не е доказала, че е собственик на процесния имот въз основа на соченото от нея основание – договор за замяна от 17.05.1995г. за 205 кв.м. от имот пл.№140, попадащ в УПИ ІV, кв.14 Това е така, защото по делото не са събрани доказателства наследниците на Л. П. Л., които са били страна по цитирания договор за замяна, да са били собственици на имота, който са прехвърлили на общината.
Повдигнатите от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото въпросите не са релевантни за изхода на спора. Решаващият извод на въззивният съд е за това, че по делото не са събрани доказателства във връзка с въведения спорен по делото въпрос, наследниците на Л. П. Л., които са страна по договора за замяна да са били собственици на имота, който са прехвърлили на [община].При това положение приложените решения на ВКС, третиращи въпроси за правната същност на акта за държавна собственост и за процесуалните действия, които се извършват в първото по делото заседание по реда на ГПК/1951г./, не могат да се преценят като относими. Според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Изложеното налага извод за липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-89 от 15.07.2011 г. по гр. дело №802/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: