3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №9/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ч. и Н. И. Ч., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. Щ., срещу решение №158 от 17.06.2010 г. по гр. дело №174/2010 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по предявения срещу тях иск с правно основание чл.53,ал.2 З..
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси относно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 З. и съответно за възможността собствениците на имоти, които не са отразени в кадастралните планове да защитят правото си на собственост. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са три решения на ВКС.
Ответницата по касация К. И. М., [населено място], оспорва жалбата. Твърди, че няма формулирани въпроси, които да обусловят допускане на касационно обжалване. Счита жалбата за неоснователна и по същество.
С решението на въззивния съд в обжалваната част е потвърдено решение №37 от 01.03.2010 г. по гр. дело №624/2009 г. на Троянския районен съд. С първоинстанционното решение по иска, предявен от К. И. М., е признато за установено по отношение на касаторите А. Н. Ч. и Н. И. Ч., че по предходните кадастрални и регулационни планове наследодателите на ищцата са били собственици на незастроено дворно място с площ 393 кв.м. като е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място] и имотът погрешно е записан като собствен на ответниците по иска. В. съд е приел, че искът има за предмет спорното материално право на собственост към минал момент – плана от 1981г. и 1954г. Съгласно приетите технически експертизи, спорният имот е бил записан при одобряване на кадастралната карта през 2007г. на наследници на М. М. и на К. М., но през 2009г. е записано, че имотите нямат собственик. П. на ответниците се снабдил с нотариален акт №165/2009г. по обстоятелствена проверка за същия имот. Ищците са установили, че са собственици на неправилно попълнения в плана имот. П. основание за ищцата е покупко-продажба, дарение и давност. С договор за покупко-продажба по нотариален акт №90/1948г., с който Н. Ш. продал на баща и И. М. половината реална част от орница от 1 дка с посочени съседи на продаваемата част. Впоследствие с нотариален акт №65/1951г. Ш. продал целия имот от 1 дка на Б. К. – наследодател на праводателите на ответниците.Първият кадастрален план е от 1954г.По него спорният имот попада в северната част от имот пл.№2663 с площ 194 кв.м. като попада и върху парцел І-2663, кв.58 с площ 94 кв.м. като по разписната книга имот пл.№2663 е записан на И. М.. Съгласно кадастрален и регулационен план от 1981г. процесният имот изцяло попада в северната част на имот пл.№1275 и заема 393 кв.м. като попада и върху парцел ІV-1275 с площ 4 кв.м.По кадастралната карта на Т. от 2007г. спорното място с идентификатор 73198.512.397 площ 393кв.м. и стар идентификатор 1275.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатите от касаторите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея искът с правно основание чл.53, ал.2 З. е допустим винаги когато има правен интерес от установяване правото на собственост върху имот към минал момент – към момента на заснемане кадастралната основа на действащия план, тъй като имотът не е попълнен или неправилно е попълнен в него с цел да бъдат отстранени тези непълноти или грешки. Посочените от касатора решения без да се конкретизира въпросът, който са разрешили, свързан с разглеждания случай, не могат да послужат като основание за прилагане хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 450 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №158 от 17.06.2010 г. по гр. дело №174/2010 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Ч. и Н. И. Ч., двамата от [населено място], да заплатят на К. И. М., [населено място], 450 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: