Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№773
София, 10.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3433 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. Х срещу решение № 280/16.07.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 376/2015 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ в частта му, с която е отменено решение на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 24.09.2009 г. за промяна в устава на дружеството, изразяваща се в промяна на седалището и адреса на управлението му по иск по чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от [фирма] /сега [фирма]/.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си ПАС е приел, цитирайки дословно вписаното в поканата, че ОС ще се проведе в седалището на адреса на управлението на дружеството – квартал „К. Г., летище ССА, че съществува неопределеност на мястото на провеждане на ОС. Мястото обхваща площ с множество разположени сгради върху нея и това довело до невъзможност за част от акционерите да го намерят. Съдът е приел, че така посоченото място за провеждане на събранието не информира в достатъчна степен акционерите, съобразно чл.223 ал.4 т.2 ТЗ относно условията и реда за провеждане на ОС и не гарантира възможността им да участват в него. Изложени са съображения, че е определен адрес, на който освен ответното дружество са регистрирани и други фирми, разположени са няколко офиса и производствени сгради, извършващи обичайната си дейност, при липса на посочване на сграда, етаж, помещение, в което ще се проведе събранието. Изложени са и съображения, че законът не съдържа изискване мястото на събранието да съвпада със седалището, но в случай, че съвпада то пак следва да бъде обозначено в поканата в степен, достатъчна за откриването му от акционерите.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, с оглед произнасянето по непредявен иск, но тези доводи не се подкрепят от данните по делото, доколкото в исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения при свикване на ОС, включително досежно съдържанието на поканата, по които именно са се произнесли ПОС и ПАС, поради което няма данни за произнасяне по непредявен иск. Формулира се въпрос във връзка с посочване като място за провеждане на ОС на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър и дали този вписан адрес удовлетворява изискването на чл.223 ал.4 т.2 Т.. За разрешението на този въпрос се твърди допълнителен критерий за селекция пи чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция, доколкото разпоредбата на чл.223 ал.4 т.2 ТЗ е пределно ясна и точна и по нея има достатъчно безпротиворечива практика. Като трети въпрос се формулира този, свързан с възможността на акционер да иска отмяна на решение на ОС за промяна на адрес на управление ако преди това е препятствал промяната на адреса и отговаря ли това му поведение на изискването за добросъвестност. Въпросът е хипотетично зададен и в този смисъл е необуславящ изхода на спора. Искът по чл.74 ТЗ е конститутивен, представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решение на ОС, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Целената правна последица от успешното провеждане на този иск е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му /ТР № 1/06.12.2020 г. на ОСГК на ВКС/. В случая искът по чл.74 ТЗ е предявен в съответствие със закона и съдебната практика по него.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280/16.07.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 376/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.