О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1582/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от П. Л. П. и Й. Ц. П., [населено място], чрез пълномощника им адвокат В. У., за отмяна на влязло в сила решение № 6/11.01.2018 г. по в. гр. д. № 621/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С него е потвърдено решение № 258/31.07.2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е признато за установено спрямо молителите, че „ВИТО 975“ ЕООД, гр.Ловеч, е собственик на реална част от недвижим имот, обособена като санитарен възел, и същите са осъдени да предадат владението върху нея. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 29/22.01.2019 г. по гр. д. № 1735/2018 г., ВКС, І г. о., с което е влязло в сила.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителите твърдят, че решението е основано на заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, която е изменена със заповед № КД-14-11-261/28.03.2012 г. на началника на СГКК Ловеч, видно от приложената схема /№ 15-14-378/31.01.2014 г. на СГКК Ловеч/ на л. 21 от гр. д. № 310/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч. Това е довело до неправилен диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено от втората инстанция – вместо в сграда № 3, имотът, предмет на делото е посочен в сграда № 1; посочени са два отдалечени един от друг адреса на сградата: [улица] [улица], ет. 1; посочени са различни идентификатори: по нотариален акт на ищеца от 29.01.2013 г. и по влязла в сила заповед № КД-14-11-261/28.03.2012 г. преди изготвянето на този нотариален акт. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ловеч. В молбата за отмяна се прави и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата „ВИТО 975“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Я. Н., чрез пълномощника си адвокат Ц. К., оспорва същата като неоснователна в писмено становище. Твърди, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – молителите не са посочили постановление на съд или на друго държавно учреждение, което да е отменено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а са релевирали доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Освен това молбата е подадена след тримесечния срок по чл. 305, т. 3 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане, евентуално без уважение, с присъждане на направените разноски.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирани лица и е подадена в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК тримесечен срок. Разгледана по същество, същата е процесуално недопустима поради следните съображения:
Производството по чл. 303 ГПК – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Видно от данните по делото исковата молба е подадена на 13.02.2014 г., две години след изменение на посочената от молителите заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК със заповед № КД-14-11-261/28.03.2012 г. на началника на СГКК Л.. Заповедта не може да послужи като акт, обуславящ отмяна на решението в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Хипотезата визира обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос.
Като основания, въз основа на които може да се допусне исканата отмяна, посочените две хипотези, изискват да се установи в хода на отменителното производство, че т. нар. „постановления“, на които се основава влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, са надлежно отменени, т. е. по предвидения за това от закона съдебен, респ. административен ред и съответно тяхната „липса“ би се отразила на изводите на решаващия съд в различна насока от тази, въз основа на която са изградени решаващите мотиви на съда. При отмяната на такива актове отпада основата, върху която се базира атакуваното решение. В случая в молбата за отмяна са релевирани само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Твърдяното несъответствие в диспозитива на съдебното решение е предмет на висящо производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК и не може да бъде разглеждано в настоящето производство. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Молбата за отмяна не съдържа надлежни и обосновани твърдения за наличие на някое от отменителните основания по чл. 303 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК направеното в молбата за отмяна искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на производството по чл. 307 ГПК и направеното в отговора на молбата за отмяна искане, молителите следва да заплатят разноски на ответника по молбата за отмяна „ВИТО 975“ ЕООД, гр.Ловеч, в размер на 500 лева – възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. Л. П. и Й. Ц. П., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 6/11.01.2018 г. по гр. д. № 621/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА П. Л. П. и Й. Ц. П., [населено място], да заплатят на „ВИТО 975“ ЕООД, гр.Ловеч, разноски за настоящето производство в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: