3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С. 14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 142/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. К. и Н. К. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. Б., срещу въззивно решение от 26.05.2010г. по гр. дело №3755/2009г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд е решил материалноправен спор в противоречие с практиката на ВКС и това е от значение за точното прилагане на закона. Въпросът, по който се е произнесъл съдът е : процесният нотариален акт в противоречие със закона ли е издаден, тъй като е сгрешено малкото име на лицето, посочено като негов издател –Е. Г., вместо В. Г. – действащ нотариус, която е изготвила и подписала акта. Прилага се решение на ВКС.
Ответникът по касация Софийска градска прокуратура не изразява становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 06.01.2009г. по гр.д.№7261/2008г. на СРС, с което по иск, предявен от прокурор от СРП на основание чл.431,ал.3 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 146/1995г., нот.дело № 990/1995г. от 30.08.1995г., с който Н. Х. К. и Н. К. Н. са признати по реда на чл.483,ал.2 ГПК за собственици на неурегулирано място от 600 кв.м., съставляващо имот кад№ 91, заснет през 1988г. и нанесен на кадастрален лист А-7-5-8 от неодобрения кадастрален план на С., м.кв.Република-2. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесният нотариален акт е издаден от лицето Е. Г., което не притежава качеството нотариус.Без правно значение е дали актът е бил подписан от действащ нотариус /В. Г./, тъй като същата не е посочена за негов издател и по делото не са ангажирани доказателства, от които да се заключи, че именно нотариус В. Г. го е съставила. Нотариалният акт е нищожен на основание чл.472 ГПК/отм./,тъй като не е установено посоченият в него съставител да е имал право да извърши нотариалното действие. Същевременно [населено място], в което се намира процесният имот, съгласно действащия към този момент Правилник за приложение на Закона за одобрение на общия градоустройствен план на С. /обн.ДВ,бр.82/1963г., отм.ДВ,бр.43/2002г./ е било включено в градоустройствения план на С. и е попадало под действието на чл.30,ал.2 и ал.3 З./отм./. При това положение ответниците не са могли до отмяната на З. през 1990г. да придобиват по давност имот в това населено място, тъй като не са били негови жители. Нотариалният акт е съставен в грубо нарушение на закона, тъй като предвид действието на чл.29 З. към 30.08.1995г. не е изтекла изискуемата по чл.79,ал.1 ЗС давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не следва да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В разглеждания случай повдигнатият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са свързани с това, че издаването на нотариалния акт е и в грубо противоречие с разпоредбите на чл.29 З. /отм./, поради което издаденият охранителен акт следва да бъде отменен. По повдигнатия от касатора въпрос не се сочи противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, нито се развиват конкретни доводи за прилагане хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложеното решение на ВКС №204/2007г. по гр.д.№3158/2005, ІV г.о. следва да се приеме за неотносимо, тъй като не се поставят правни въпроси, свързани с решаващия извод на въззивния съд в обжалваното решение по приложението на чл.29 З./отм./.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.05.2010г. по гр. дело №3755/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: