О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 04.04.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. дело № 91/2016г.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Р., [населено място], чрез пълномощника и адвокат П. М., срещу въззивно определение № 179 от 27.02.2015г. по ч. гр. д. № 126/2015г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 27.10.2014г. по гр.д. № 3004/2012г. на Пернишкия районен съд. С последното е оставена без уважение молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за довнасяне на дължимата по делото държавна такса.
Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Поставят се следните въпроси : нарушено ли е правото на защита на страната ако искането за продължаване на срок за довнасяне на държавна такса не е уважено изцяло и процесуалният представител не е уведомен изрично за удължаването, независимо кога започва да тече срокът за обжалване; дължи ли съдът произнасяне по всички подадени до него молби, искания и жалби като уведоми страната за своя акт, независимо от обстоятелството, че когато се касае за удължаване на срок, новият започва да тече от момента на изтичане на предходния.
Ответната страна не подава отговор в срока по чл.276 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради следното :
Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че пропускането на срока за внасяне на дължимата по предявения от жалбоподателя иск държавна такса се дължи на процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за връчване на разпореждането, с което е уважена молба по чл.63 ГПК. За недоказано е прието твърдението за наличие на причини, свързани със здравословното състояние на жалбоподателя и за неоснователни посочените причини за пропускането на срока поради факта, че процесуалният му представил, е от друго населено място. Не се дължи връчване на разпореждането с което е уважена молбата по чл. 63 ГПК. Пасивното поведение на страната, респ. на нейния процесуален представител по информирането относно произнасянето по молбата за продължаване на срока, не е извинителна причина за пропускането му.
В хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, каквато е разглежданата, следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил изхода на делото. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси са неотносими към изхода на делото. Следва да се посочи, че по тях е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК. Според нея продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния и страната не се уведомява за определението на съда по чл.63 ГПК. Въпросите обаче са ирелевантни, тъй като са относими към преценката дали въобще е започнал да тече продълженият срок за внасянето на държавната такса, а не към преценката дали този срок е пропуснат и налице ли са предпоставките за възстановяването му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 179 от 27.02.2015г. по ч. гр. д. № 126/2015г. на ОС-Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: