4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №315/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В., [населено място], [община], област В., подадена от пълномощника му адвокат Н. А., срещу решение №1520 от 08.12.2010 г. по гр. дело №1082/2010 г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали е допустимо придобиването на реални или идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез давностно владение, за наличието и липсата на установено по безспорен начин необезпокоявано давностно владение. Сочи се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Ответниците по касация С. Й. И. и В. Г. Т., двете от [населено място], [община], област В., оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №615 от 25.02.2010г. на Варненския районен съд по гр. дело №4239/2007г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Й. И. и В. Г. Т. иск за делба на дворно място с площ 760 кв.м., находящо се в [населено място], [община], област В., представляващо имот пл.№204, за който е отредено УПИ ІV-204 в кв.45 по плана на селото. В. съд е приел, че не е налице твърдяната съсобственост, тъй като ответницата В. Г. Т. е придобила процесния имот по давност и през 2006г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В. съд е установил, че наследодателят на страните Г. В. е бил собственик на дворно място по нот.акт № 37/77г. с площ 2 985 кв.м. ид.ч. от имот № 204, включени в парцел І-204, кв.45. След смъртта си през 1989г. е оставил за законни наследници децата си – ищеца, ответницата и С. И.. С разпоредителни сделки през 1979г. Г. Е. е прехвърлил на внука си М. Г. Е. и на В. Т. части от собственото си дворно място. В. Т. се снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2006г. за процесния имот – дворно място от 760 кв.м., пл.№204, за който е отреден УПИ ІV-204, кв.45. Той е идентичен с част от имота на Г. В. по нот.акт №37/1977г. За осъщественото владение въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства и е приел, че ответницата е владяла явно, необезпокоявано в продължение на повече от 10 години предоставения и от баща и през 1981г. имот. Владението е осъществявано като е отблъснато владението на останалите сънаследници, в т.ч. ищеца. Спрямо тях ответницата е демонстрирала намерението за своене. Това намерение е доведено до знанието им и те не са се противопоставили.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото нямат обуславящо значение за изхода на делото. То е обусловено от изводите на въззивния съд, че не е опровергана материалната доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, тъй като по делото е установено, че ответницата В. Г. Т. е владяла и придобила по давност целия процесен УПИ. Доводите за необоснованост на обжалваното решение, както и фактическите въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация жалба В. Г. Т. следва да се присъдят 300 лева деловодни разноски съгласно договор за правна защита от 08.03.2011г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1520 от 08.12.2010 г. по гр. дело №1082/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. В., [населено място], [община], област В., да заплати на В. Г. Т., [населено място], [община], област В., 300 лева деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: