4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1517/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Т. и В. А. Т., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. З., срещу въззивно решение №348 от 23.07.2010г. по гр. дело №416/2010г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставя се въпрос дали за успешното провеждане на иск с правно основание чл.53, ал.2 З. е предпоставено от валидно развила се административна процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. Твърди се, че в случая ищците са инициирали такава процедура и е издадена заповед за попълване на кадастралната карта, която обаче впоследствие е отменена от административния съд. В тази връзка се поставя и въпрос дали следва да се инициира нова административна процедура или не, както и какво е доказателственото значение на констативен административен акт за непълнота или грешка в кадастралната карта за установяване на положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.53,ал.2 З. след като крайният административен акт – заповед за отстраняване на такава грешка, е отменен. Въпросите се решават противоречиво от съдилищата.Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация А. А. Б. и Н. А. Б., [населено място], [община], счита че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
С решение № 434/13.05.2010г. по гр.д.№700/2009г. на ВКС, І г.о. е отменено решение № 641/2008г. по гр.д.№425/2008г. на Благоевградския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК като е прието, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания за отстраняване нередовност на исковата молба – конкретизиране на претендираната грешка в кадастралния план, послужил като основа за действащия към настоящия момент регулационен план.
При новото разглеждане с обжалваното решение на въззивния съд е отменено решение №87 от 28.02.2008 г. по гр. дело №677/2006г. на Районен съд – [населено място] и вместо него е постановено друго, с което по иск с правно основание чл.53,ал.2 З. е прието за установено по отношение на И. А. Т. и В. А. Т., че А. А. Б. и Н. А. Б. са собственици на място от 60 кв.м., заключени между улицата, жилищната сграда на ищците и масивна ограда в югоизточната част на имот пл.№ 215 от УПИ VІ, кв.48 по сега действащия план на [населено място], [община], утвърден със заповед № 9/1999г. на кмета на [община]. В. съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти – ищците на п.V, пл.№469, кв.48 с площ от 571 кв.м.,застроено съгласно строително разрешение /нот. акт № 179/1977г./ а ответниците са собственици на имот п.VІ, п.№468, кв.48г. с площ 343 кв.м. /нот. акт № 189/1989г./ с уредени регулационни сметки. Издадената заповед №113/2004г. на Кмета на [община] за попълване в одобрения КП на верните граници между имоти пл.№214 и пл.№215, кв.48, съгласно акт от 27.04.2007г. за констатиране непълноти и грешки в одобрен КТ, съгласно който имотната граница между имотите е нанесена погрешно, е отменена с решение №4981/2006г. на АС-Благоевград поради наличие на спор за материално право и липса на съгласие на страните за поправка на грешката по този ред. На място границите са материализирани с бордюр, бетонни колове и мрежа. В. съд е проследил установените от техническата експертиза регулационни промени, промяната в номерацията на имотите и нанасянето на границата между тях в плановете от 1959г., 1988г. и от 1999г. Приел е за установено, че в последния погрешно е нанесена регулационната линия, която по плана от 1988г. изцяло е съвпадала с изградената на място масивна ограда. Попадащата между бетоновата ограда и линията по последния план, площ възлиза на 60 кв.м. От правна страна е прието, че искът има за предмет спорното материално право на собственост към минал момент. Пропускът да се отрази съществуващата и нанасянето на несъществуваща на място граница, засяга правата на ищците. Те са собственици на процесната част.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатите от касаторите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така защото решаващите изводи на въззивния съд за наличие на правен интерес от иска са основани на наличие на спор за материално право между страните и са съобразени с установената съдебна практика, съгласно която искът с правно основание чл.53, ал.2 З. е допустим, когато има правен интерес от установяване правото на собственост върху имот към минал момент – към момента на заснемане кадастралната основа на действащия план, тъй като имотът не е попълнен или неправилно е попълнен в него с цел да бъдат отстранени тези непълноти или грешки. В тази връзка изводите са основани и на инициираната от ищците административна процедура по съответния ред. В тази връзка е преценена и постановената от административния съд отмяна на заповедта по чл.32,ал.1,т.2 З. /отм./ вр.§6,ал.6 ЗУТ за отстраняване на грешка на кадастралната основа, т.е. отказ процедурата да се извърши по административен ред поради наличие на гражданскоправен спор за материално право, който следва да се бъде решен. Ето защо посочените от касатора съдебни решения не сочат на извод за противоречиво решаван правен въпрос. Освен това по реда на чл.290 ГПК с приложеното решение №15/2010г. по гр.д.№3499/2008г., ВКС, І г.о. е прието, че наличието на спор за материално право е достатъчно основание за предявяване на иска с правно основание чл.53,ал.2 З., като разпоредбата не предвижда обусловеността на иска от предварително провеждане на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в КК с искане за отстраняването им, респ. постановяване на отказ от компетентния орган.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва се присъждат разноски, поради липса на искане и данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №348 от 23.07.2010г. по гр. дело №416/2010г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: