4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №257/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Д., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат М. Д., срещу въззивно решение №1214 от 21.10.2010 г. по гр. дело №916/2010 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали е допустима делба отделно на сградата и парцела, в който е построена; дали те са отделни имоти; допустима ли е делба на идеална част от имот без участието на всички съсобственици; имотите, отразени в кадастъра със самостоятелен кадастрален номер, представляват ли отделни имоти, които могат да съществуват самостоятелно; разпоредбата на чл.92 ЗС приложима ли е по отношение на съдебната делба; допустима ли служебна съдебна делба на имоти, които никоя от страните не е направила искане да бъдат включени в делбената маса и подпокривното пространство и приземния етаж самостоятелни обекти ли са. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС№4 от 30.10.1964 г. на ВС и решения на ВКС.
Ответниците по касация З. М. М. и К. Б. М., двамата от [населено място], оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №201 от 20.01.2010 г. на Варненския районен съд по гр. дело №697/2007 г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата и са определени квоти, както следва : 1/6 идеална част за касатора С. М. Д., 3/6 идеални части за З. М. М., както и 1/3 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за З. М. М. и К. Б. М.. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – надпартерен етаж от къща, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ №VІІ-12, в кн.121, по плана на 7-ми микрорайон на [населено място], с площ 135.86 кв.м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня, клозет, два балкона и дървено стълбище, заедно с две избени помещения, намиращи се с лице към [улица]и каменно стълбище към тях, заедно с ? идеална част от дворното място, върху което е построена сградата. В. съд е приел, че при определяне на квотите в съсобствеността на имота, произтичаща от наследство и договор, следва да се съобрази моментът на обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен между З. Д. /прехвърлител/ и З. М. /приобретател/ за съответните идеални части от имота, а именно след смъртта на Д. от една страна, а от друга правата на касатора С. Д., произтичащи по наследяване от баща му М. Д.. По отношение предмета на делбата, въззивният съд е приел, че процесният имот трябва да бъде поделен заедно с двете избени помещения и каменното стълбище към тях и с ? идеална част от дворното място, защото те нямат самостоятелен статут, а са прилежащи и общи части към делбения имот. Процесният надпартерен етаж е закупен с нот.акт №150/1958г. от наследодателите заедно с двете прилежащи помещения и заедно с ? ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата.Принадлежащите помещения не могат да съществуват самостоятелно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице сочената от касатора недопустимост на съдебното решение, тъй като въззивният съд не е излязъл извън заявения петитум, в смисъл да е допуснал до делба имоти, които не са включени по съответния ред и срокове в делбената маса. Това е така, защото описаните прилежащи мазе и таванско помещение към жилищния етаж, не са самостоятелни обекти на собственост. Те нямат самостоятелно съществуване и са уточнени като прилежащи части от въззивния съд, който е приел, че делбата трябва да бъде допусната и по отношение на двете избени помещения и каменното стълбище към тях и с ? идеална част от дворното място, тъй като те са прилежащи и общи части към процесния надпартерен етаж от къщата. В останалата си част изложените от касатора доводи и въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Не е налице,а съответствие с постоянната съдебна практика, тъй като до делба е допуснат имот в рамките на наследственото имущество. Ето защо и въпросите, свързани с останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата и на идеални части от дворното място – обща част, са неотносими към изхода на делото. Според ТР №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Въпреки изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1214 от 21.10.2010 г. по гр. дело №916/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: