О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София 30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1222/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. К. С. , чрез пълномощника му адв. З на М. К. Д., чрез пълномощника и а. А, срещу въззивно решение от 12.06.2009г. по гр.дело № 653/2006г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Е. С. се твърди, че е налице произнасяне по правни въпроси, които са решени в противоречие с ПП № 8/81г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите касаят наличието на трансформация на лични средства на съпруга при придобиване на имот през време на брака при условие, че е закупен със средства на съпрузите, но и със заем от ДСК, като бащата на този съпруг изплащал заема към банката и заявил, че му дарява сумата.
В изложението към касационната жалба на М. К. Д. се твърди, че е налице произнасяне по процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно заличаване на допусната техническа експертиза за установяване построяване на сграда и необсъждане по реда на чл.188 ГПК/отм./ на приети по делото релевантни доказателства – скица 202/2003г.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна становища по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 17.01.2005г. по гр.д. № 1597/04г. на СРС, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С. и лек автомобил, между съсобственици и при квоти по ? ид.ч. за М. К. Д. и Е. К. С. и е отхвърлен искът за делба на недвижим имот – втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се с. З., община Т.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по време на брака между страните с договор от 01.06.1988г. последните в качеството си на купувачи, са придобили апартамент, находящ се в гр. С.,с площ от 70,73 кв.м. Придобитото от тях по възмезден начин и в резултат на съвместен принос, независимо на чие име е придобито, принадлежи на двамата съпрузи. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Презумпцията е оборима, ако ответникът, който твърди липса на съвместен принос, установи изключително право на собственост върху цялата вещ или част от нея чрез придобиване с лично имущество. Меродавен момент за влагането на личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право. В случая апартаментът е заплатен с определена сума – собствени на съпрузите средства и със средства – заем от ДСК. Изплащането на заема към банката в по-късен момент на придобиването на апартамента, от родителите на съпруга, представлява плащане на чуждо задължение и създава само облигационни отношения между съпрузите и платилия задължението. По отношение на имота в с. З. въззивният съд е приел, не е установено построяване на сграда по време на брака върху земя индивидуална собственост на ответника С, или върху земя – съсобственост с брат му. Не са представени и доказателства за учредено право на строеж за построяването на обекта, в случай, че земята е съсобствена с трето лице с оглед оборване презумпцията на чл.92 ЗС.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените от касатора С. правни въпроси обуславят изхода на делото. Те обаче не са решени в противоречие, а в съответствие с цитираното от него ППВС №8/1981г. и установената съдебна практика. Това е така, защото според нея, релевантен за трансформацията на лично имущество по чл.21 СК е моментът, когато настъпва вещнопрехвърлителният ефект, а не последващ момент на изплащане на заема към съответната банка въз основа на вече сключения договор за покупко-продажба, с който е прехвърлено правото на собственост. Последващото изплащане на задължението на съпрузите към банката поражда само облигационни отношения с оглед основанието, на което е направено и не рефлектира върху правата в прекратената СИО. Ето защо не е налице соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението на въззивния съд по касационната жалба на Е. С.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по касационната жалба на М. Д. Поставеният правен въпрос не е обусловил изхода на делото. Соченото като съществено нарушение на процесуалните правила заличаване на техническата експертиза не попада в хипотезата на ТР№1/2000г., ОСГК, относно задължението на въззивния съд и по свой почин да изясни спора с помощта на специални знания по относими въпроси. Това е така, защото доказателствените средства, които са за неотносими към спора факти, не подлежат на самостоятелно обсъждане и недопускането им не рефлектира върху правилността на решението. В разглеждания случай решаващите изводи на съда са за това, че по делото не е било спорно, че дворното място, върху която касаторката е твърдяла, че по време на брака е построена двуетажна жилищна сграда, от която като предмет на делбата е посочен само един етаж, е съсобствено между съпруга Е трето лице. При това положение и при липса на твърдения и данни за учредена суперфиция или друго релевирано основание, не може да бъде оборена презумпцията по чл.92 ЗС. По начало придобитата от съсобствениците на терена на основание приращение в режим на съсобственост жилищна сграда, подчинена на чл.30 ЗС, не може в едната си част да се подчинява на режим на СИО, т.е. на друг вид съсобственост. Ето защо повдигнатият от касатора процесуален въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Ето защо останалите доводи, развити в изложението, касаещи обсъждането на писмените доказателства по делото, не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК. Те могат да се релевират като основания по чл.281,ал.1,т.3 ГПК, но не и като основания по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.2009г. по гр.дело № 653/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.