О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София 30.07.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1285/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Стройкерамика» О. , гр. М., срещу въззивно решение от 23.07.2009г. по гр.дело № 126/2009 г. на Окръжен съд – М. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Първият въпрос е във връзка с преценката налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато няма искане да се предаде владението на имота. Вторият въпрос е относно това, възможно ли е имот със статут на частна държавна собственост, а впоследствие на частна общинска собственост да се придобие по давност от държавно предприятие при наличие забраната на чл.86 ЗС. Въззивният съд се е произнесъл и по въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, с които са установени правнорелевантни факти.
Ответникът по касационната жалба О. М. , не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 05.11.2008г. по гр.д. №133/2008г. На РС-М. е признато за установено по иска на община М., че «Стройкерамика» О. не е собственик на 11484/48484 ид.ч. от ПИ № 4* по кадастралната карта на гр. М., целият имот от 48 484 кв.м. като на основание чл.431,ал.2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт №55 от 21.12.2007г. в частта, с която е «Стройкерамика» О. е признато за собственик на недвижим имот ПИ № 4* по кадастралната карта на гр. М. с площ от 48 484 кв.м. над размера от 37000/48484 ид.ч. от имота. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искът е отрицанелен установителен за правото на собственост. Ответното дружество се е снабдило с констативен нотариален акт № 55/2007г. за целия имот с площ от 48 484 кв.м. – урбанизиран, за ползване като складов обект. С решение № 181/1964г. ИК на ОНС е дал съгласие да бъде отчуждена 37 дка земя от блока на ДЗС- М. в м. «Димово кладенче»- за построяване на завод за керамика – К. предприятие към П. «Строителни материали». Земята е предадена на комбината безвъзмездно. През 1993г. е издаден АДС № 40/1993г. за площ от 37000кв.м. По скица от геодезическо заснемане към 2007г. имотът е с площ 48 484 кв.м. През 1990г. на основание У. 56 «Керамичен завод» се е преобразувал в ОФ «Стройкерамика» като е приел активите и пасивите на завода по баланса към 1990г. Впоследствие през 1992г. общинската фирма е преобразувана в ЕО. с държавно имущество, а през 1998г. в »Стройкерамика» ООД. Съгласно техническата експертиза границите на имота не са се променяли с времето, няма промяна в регулацията. Дружеството е придобило 37 000 кв.м. от имота. Въззивният съд е приел, за неоснователно позоваването на придобивна давност за останалите 11484 кв.м. от 1967г. насам, тъй като имотът е имал статут на държавна собственост и съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС /1951г./ и редакцията от 1990г. този придобивен способ е изключен. Със ЗДС и ЗОбС /в сила от 01.06.1996г./ забраната да се придобива този вид собственост по давност е премахната. Същевременно обаче с §1 ЗИЗДС /ДВ,бр.46/2006г./ се спира теченето на давността, считано от 31.05.2006г., а с измененията на ЗДС /ДВ,бр.113/2007г. и бр.109/2008г./ давност за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2011г. При това положение дружеството не е станало собственик на имота по давност за соечния период.
Не са налице основнията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. По въпроса за наличието на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск от съсобственик срещу друг съсобственик за определена квота не е установено твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата. Приложените решения касаят други хипотези – на недопустимост на установителен иск при наличие на правна възможност за водене на осъдителен иск. Доколкото в случая ответникът оспорва правото на ищеца в собствеността до размера на процесните идеални части, то за последния е налице правен интерес от отричане правата, претендирани от ответника. По втория въпрос – дали е възможно имот със статут на частна държавна собственост, а впоследствие на частна общинска собственост да се придобие по давност от държавно предприятие, каквото е бившият К. завод, при наличие забраната на чл.86 ЗС също не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване. Решенията на ВКС, на които се позовава касаторът не разглеждат сочения въпрос за възможността да се придобие по давност имот-държавна собственост и разграничение на правата на гражданите и на държавните предприятия за придобиване на такава вещ при действие забраната на чл.86 ЗС. Решение №889/2007г. на ВКС касае въпроси относно предоставена държавна собственост за оперативно управление и стопанисване. Решения № 205/1999г. на ВКС и № 230/2006г. на ВКС касаят разпоредбите на чл.2, ал.2 ЗОбС и §7,ал.2 ЗМСМА – а именно, че не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества. Решение № 1245/2006г. на ВКС третира въпрос за правната възможност за придобиване по давност на сграда, построена в чужд имот , без отстъпено право на строеж и оборване презумпцията по чл.92 ЗС, когато давността се е упражнявала не от граждани, а от кооперативни организации. Не на последно място следва да се отбележи, че даденото разрешение по повдигнатите от касатора въпроси, съответства на установената практика по прилагане разпоредбата на чл.86 ЗС /ред. до ДВ бр.31 от 1990г. и ред. до бр.33 от 1996г./ относно придобиване по давност на държавна собственост.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се излагат оплаквания относно прилагане разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./. Съгласно ТР 1/2009г. ОСГТК правният въпрос, релевантен за изхода на спора трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК, в т.ч. за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2009г. по гр.дело № 126/2009 г. на Окръжен съд – М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.