О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София 30.07.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1404/2009г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Т., гр. П., чрез пълномощника му а. Р, срещу въззивно решение от 30.05.2009г. по гр. дело №2300/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, както и необходимостта от висящо административно производство по възстановяване правото на собственост и какъв е характерът на производството по чл.18д, ал.8-9 ППЗСПЗЗ – дали е продължение на производството по чл.14,ал.1-3 или е самостоятелно производство. Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/1997г., ОСГК. Сочат се и хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Втората група въпроси в изложението касаят преценката на доказателствата като се сочи, че въззивният съд е приел за установено, че собственик на имота към момента на колективизацията е бил наследодателят на ответната страна само въз основа на свидетелски показания, в нарушение разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./. Въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация оспорват жалбата в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 17.07.2008г. по гр.д. № 4245/2007г. на ВКС, V г.о. е отменено решение № 762/2007г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1293/2006г. в частта, с която е обезсилено решение от 07.01.2002г. по гр.д. №1235/2001г. на Пловдивския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
С обжалваното решение е отменено решение от 07.01.2002г. по гр.д. № 1235/2001г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. К. Р. и Ц. Ц. К. против Т. С. С., П. С. С. , С. П. Ч., А. Й. Ч., Г. Й. Т., Й. В. Д., Р. В. Д., Д. Й. Д. община „Р” – П. , с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. По реда на чл.208 ГПК /отм./ е уважен така предявеният иск като е признато за установено, че праводателят на ищците Р към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива от 12 дка в землището на с. Г., м.”Г” /”Д”/ при описани граници.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищците са наследници на Р. Б. , поч.1951г. На тях в това им качество с решение от 17.03.1995г. на ПК е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 12,289 дка, с описани граници, м.”Г”, съставляваща имот № 6* по картата на землището на с. Г.. С решение от 14.06.2000г. за изменение и допълване на първото решение, ПК е възстановила правото на собственост на наследниците на Б. върху нива от 10,67 дка в м.”Г”, съставляваща имот № 6* решение от 03.11.1992г. ПК е възстановила правото на собственост в стари реални граници на наследниците на П. Л. – ответници по иска, върху имот от 15 дка в м.”Г” без посочени граници. С решение от 16.03.1995г. ПК е възстановила на ответниците 12,285 дка в същата местност, имот № 6* по картата на землището. Решенията на ПК от 17.03.1995г. и от 14.06.2000г. не са обжалвани по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, но е подадено възражение от 17.11.1999г. от наследниците на Б. и е обжалван отказ на ПК от 07.01.2000г. за възстановяване в стари реални граници на претендирания имот №6004, м.”Г” като е образувано ах.дело. Съгласно указанията, дадени с отменителното решение по гр.д. №2513/2005г. на ВКС е прието, че са налице данни, че решението на ПК от 07.01.2000г. е обжалвано в съда на основание чл.18д,ал.9 ППЗСПЗЗ по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел , че обжалваното решение е част от незавършилата още административна процедура по възстановяване на земеделските имоти на наследниците на Б. Затова са налице предпоставките, обуславящи правен интерес от предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съгласно дадените с ТР №1/1997г., ОСГК, разяснения. По съществото на спора е прието за доказано от събраните писмени и гласни доказателства, че Б. е бил собственик към образуване на ТКЗС на спорните 12 дка, от които 9 дка чрез покупко-продажба и 3 дка по давност чрез непрекъснато владение от 20 години като е владял западната половина от нивата, продадена му с нот.акт № 288/1920 година.
Поставеният от касатора въпрос в изложението по чл.284,ал.3 ГПК относно правния интерес от водене на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗ с оглед необходимостта от висящо административно производство по възстановяване правото на собственост не е решен в противоречие, а в съответствие с ТР 1/1997г., ОСГК, съгласно което оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, наличието на каквото е констатирано от въззивния съд. По въпроса за характера на производството по чл.18д, ал.8-9 ППЗСПЗЗ – дали е продължение на производството по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ не са налице сочените предпоставки на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложените решения касаят други хипотези. В случая страните спорят за принадлежността на правото на собственост на имот – № 6* към момента на обоществяването, а не за частично припокриване на съседни имоти при нанасяне в картата на възстановената собственост. Освен това по реда на чл.290 ГПК с решения на ВКС е обобщена противоречивата практика на съдилищата по въпроси относно наличието на спор за материално право при спор за точното разположение на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти – решения №134/2010г. по гр.д. №813/2009г., ІІ г.о. и №288/2010 по гр.д. №1145/2009г., ІІ г.о., № 395/2010г. по гр.д. №514/2009г., І г.о. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не са съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и са неотносими към цитираната хипотеза за допускане касационно обжалване на решението.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по втората група въпроси относно преценката на доказателствата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства – ТР№1/2009г., ОСГТК.. В случая развитите доводи касаят обосноваността на съдебния акт във връзка неизпълнена доказателствена тежест, което не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, а основание за касиране на вече допуснато в производството по предварителна селекция на жалбите, въззивно решение по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2009г. по гр. дело №2300/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.