О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 26.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 1100 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. П. от [населено място], С. о., чрез процесуалния му представител адвокат З. Н., срещу определение № 1048 от 19.12.2016 г. по в.ч.гр.д. №785/2016 г. на Окръжен съд -София.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Поддържа правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като се позовава на фактическо състояние – чрез спорната част от поземления имот осъществява достъп до своя имот и има възможност да придобие право на преминаване по административен ред, без да заплаща обезщетение на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, се обоснова с въпросите: наличието на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, обуславя ли се от това дали спорът е преюдициален по отношение на правен спор по друго дело или се обуславя от други предпоставки; Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви при постановяване на определението или е достатъчно да се позове на определението, с което е прието, че няма преюдициалност между двата спора. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСКТК, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д № 4265/2014 г. на ВКС IV г.о.; решение № 149 от 03.07.2017 г. по гр.д. № 1084/2014 г. на ВКС III г.о. и решение № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г.на ВКС, II т.о.
Ответниците Т. И. Г. и С. Б. М. от [населено място], С.о., не подават отговор и не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Д. С. П. срещу определение № 239 от 20.10.2016 г. по гр.д. №616/2015 г. на Районен съд – Своге. Първата инстанция е приела, че предявеният отрицателният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК от Д. С. П. срещу Т. И. Г. и С. Б. М. е недопустим, поради липса на правен интерес. Ищецът иска да се признае за установено, че ответниците не са собственици на съседен на неговия поземлен имот. По отношение на процесния имот не са заявени самостоятелни вещни права, фактическо състояние или възможност да бъдат придобити права, при отричане правото на собственост на ответниците. Ищецът се позовава се издадената по реда на чл. 36 от ЗОСИ заповед № 655 от 14.05.2015 г. на кмета на [община] за учредяване на сервитутно право на преминаване по административен ред, която е обжалвана от ответниците. Въззивната инстанция в отговор на възраженията на жалбоподателя е приела, че не е налице обусловеност между производството по обжалване на заповедта и отрицателния установителен иск за собственост, поради което първоинстанционното определение е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният от частния жалбоподател първи процесуален въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. С ТР№8/2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС. се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Въззивният съд е приел в съответствие с цитираното ТР, че така твърдяните от ищците обстоятелства не обосновават правния им интерес от отричане със сила на присъдено нещо правото на собственост на ответника върху имот кад.№34 по КВС на [населено място], съседен на техния имот. Ищците не заявяват самостоятелно право върху процесния имот, нито е налице конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху нея. Ищците не се позовават на фактическо състояние- няма твърдение, че владеят процесния имот. Не се твърди от тях и че ще придобият имота /на оригинерно основание, или реституция/, ако отрекат правата на ответника. Те твърдят, че ответниците оспорили по административен ред заповед на кмета на [община] за сключване на договор за преминаване през имот №34. С така предявения отрицателен установителен иск не се защитава правото на собственост на ищците върху техния имот. Прието е от въззивния съд,че производството по обжалване на заповедта на кмета по чл.36 ЗОСИ, не е обусловено от висящ спор по отрицателен установителен иск, както и че ищците все още не са титуляри на правото на преминаване през съседния имот, поради което липсва правен интерес от предявяването на иска, не е в противоречие с цитираното от ищците ТР. В допълнение следва да се отбележи, че оплакванията на частния жалбоподател относно обезщетението при учредяване на сервитутно право по ЗОСИ са извън предмета на повдигнатия спор по чл.124,ал.1 ГПК, с който се защитават вещни права. По втория процесуален въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Съгласно уредбата на въззивното производство по ГПК /2007г./ и установената практика на ВКС, въззивното обжалване на определенията е пълно, а не ограничено.Това означава, че въззивният съд е длъжен и в случая е осъществил самостоятелна решаваща дейност по разглеждането и разрешаването на спора, без да е ограничен от твърденията и оплакванията в частната жалба. Обсъдени са и доводите на ищеца относно наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието, че не е налице обусловеност между производството по обжалване на заповедта и отрицателния установителен иск за собственост и възможността за придобиване по административен ред право на преминаване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1018 от 19.12.2016 г. по в.ч.гр.д. №785/2016 г. на Окръжен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: