О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.852.
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на…………………..юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 625 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 586 от 10.12.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 18.07.2008 год. по гр. д. № 1116/2007 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. Б. П., А. Б. И., М. Н. Л., Д. Н. З. и И. Н. З. иск да се признае за установено по отношение на ответниците В. М. К., Л. Г. М., Е. Р. Ж. и Д. Г. Н., че преди образуване на ТКЗС Н. Д. З. , починал през 1986 год., е бил собственик на нива в м. „К” с площ от 67 дка, при съседи от три страни гора, дере и ливада на Н. З. и на ливада в същата местност с площ от 4 дка, при съседи – дере, гора и Т. , и двата имота в землището на с. С..
В. решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците, чрез пълномощника им адвокат Б. П. , с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците, в писмен отговор, чрез пълномощника им адв. Г. Г. , оспорват жалбата по същество.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторите повторно излагат оплакванията си за неправилност на въззивното решение. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществени /съгласно действувалата към този момент редакция на чл. 280, ал. 1 ГПК/ материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без същите да са конкретно формулирани. Поддържат, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, без такава да е посочена, нито приложена. В допълнителното изложение, след връщане на делото от касационната инстанция за проверка редовността на касационната жалба, касторите сочат като основен материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, неправилното приложение на материалния закон – чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Отново подробно са изложени оплаквания за неправилността на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от тях иск по спора за принадлежността на правото на собственост върху процесните два имота към миналия момент, като според тях техен собственик е бил наследодателят им Н. З. , въз основа на спогодбата от 1954 год. Поради това и неправилно същите са възстановени с решение на ПК /сега ОСЗ/ – С. на ответниците.
Изложените съображения и доводи за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд не могат да обосноват извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Това е така, тъй като по същността си представляват касационни основания за отмяна на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, които следва да се разгледат след допускане на касационното обжалване, при наличие на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за приложното му поле. За да се допусне касационно разглеждане на делото, на първо място законът е предвидил наличие на произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да се конкретизира от касаторите, а не формално и най-общо да се поддържа като такъв произнасянето по предмета на спора. Освен това този въпрос следва да е относим към направения от съда извод по спора. За да се отговори по-нататък на искането делото да се разгледа от касационната инстанция, следва касаторите да посочат и да обосноват наличието на поне една от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК предпоставки, като в случая се позовават формално на противоречие с практиката на съдилищата и значението на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 1 и т. 3. Обосноваването на последните е в тежест на касаторите – представяне на съдебна практика, на която според тях противоречи постановеното въззивно решение и то по конкретно поставен въпрос, мотивиране на значението му с оглед съдържанието на разпоредбата по т. 3 в различните й хипотези. При липсата на изложени и обосновани основания за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, делото не може да се разгледа от касационната инстанция.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 586 от 10.12.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Н. Б. П., А. Б. И., М. Н. Л., Д. Н. З. и И. Н. З., чрез пълномощника им адвокат Б. П. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: