3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
С., .13.10..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №630/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. И. Х. от [населено място] против решение №143/21.03.2011г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№21/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решението на Плевенски районен съд от 24.11.2010г. постановено по гр.д.№4023/2010г. по описа на съда и се постановява до окончателното приключване на делбата И. А. Х. да ползва целия допуснат до делба недвижим имот,представляващ апартамент №30,на осми етаж в девететажната жилищна сграда,с административен адрес [населено място],ж.к.”М. Д.”бл.11.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„С обжалваното въззивно решение,съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,приложно поле за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съществен за спора материалноправен въпрос е дали е налице възможност за прилагане на хипотезата на член 79 ал.2 от ЗС при изследване на въпроса за допускане на делба на имот,за който ответника по делото е придобил на основание правна сделка,нотариален акт за дарение на недвижим имот №80,том І,рег.№542,дело №26/2001г. на нотариус Ж. М.,с район на действие на ПРС и от неговото придобиване ,същия се е грижил и ползвал имота,повече от 5 години,а се доказа по делото ,че дори повече от 10 години и впоследствие тази сделка е развалена с влязло в сила съдебно решение,което е приложено по делото.Дали това постановено съдебно решение е възможно да заличи придобиване на имота на основание изтекла придобивна давност.”
Ответникът по касационната жалба И. А. Х. от [населено място],в писмения си отговор счита,че се налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните не е спорно,че съгласно представения нотариален акт №80 от 07.02.2001г.,ищецът И. Х. и съпругата му П. Х. са дарили на сина си М. Х.-ответника по делото,процесния имот,предмет на делбата,а също така че с влязло в законна сила решение на Плевенски окръжен съд от 24.09.2009г. постановено по гр.д.№80/2008г.,обективираното в горепосочения нотариален акт дарение на недвижимия имот е отменено относно ? идеални части в полза на бащата И. Х.,като синът М. Х. е останал собственик на ? идеална част от имота.Съдът е посочил,че ответника М. Х. отрича правото на делба на ищеца и претендира ,че е единствен собственик на делбения имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност като добросъвестен владелец след сключване на дарствената сделка през 2001г.С оглед на отмяната на дарението, по иска предявен от дарителя по реда на член 227 от ЗЗД,съдът е приел,че то поражда правна промяна в съществуващото между страните правоотношение,същото се отменя,при това с обратна сила,поради което е стигнал до извода,че в резултат на тази отмяна на дарението отпадат правата на надарения и дарителят възвръща имота в патримониума си и като последица от тази отмяна договорът за дарение не съставлява правно основание по смисъла на член 70 ал.2 от ЗС и ответникът,който е получил владението по силата на отменения договор,не може да бъде приет за добросъвестен владелец.По отношение на хипотезата,предвидена в член 79 ал.1 от ГПК,съдът е приел,че след дарствената сделка,ответника не установява наличие на упражнявано,явно и необезпокоявано владение на имота в период най-малко на десет години до предявяване на иска за съдебна делба с доказателствата по делото.
Видно от цитираното,почти изцяло изложение на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,формулираните като правни въпроси от значение за изхода на делото,всъщност са въпроси по съществото на спора,по които съдът се е произнесъл с оглед установеното с доказателствата по делото.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г.по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този ,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства,каквито доводи се навеждат в изложението на касатора.Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/член 281 т.3 от ГПК/,каквито доводи всъщност се правят в настоящото изложение.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да бъде формулиран от касатора в изложението му този правен въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143/21.03.2011г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№21/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: